Интригуваща е разликата между оскъдната реакция към “Boygenius – EP” (2018) и вълнението по дългосвирещия дебют “the record”. Разбира се, това явление не е чак толкова трудно за обяснение – в крайна сметка членовете на групата се превърнаха във видни инди звезди през последните пет години. Phoebe Bridgers се превърна в неизбежен феномен след излизането на “Punisher”. Julien Baker и Lucy Dacus все още не са достигнали същото ниво, но станаха една идея по-разпознаваеми, благодарение на качествените албуми, които издадоха. Шестте фолк парчета от едноименното EP на ‘супергрупата’ звучаха приятно, но страдаха от сравнението със соло парчетата на момичетата.
“the record” избухва с различна увереност най-вече зарази моментите, в които влиза в рок режим. Триото навлиза в територията на големите рок банди и се вдъхновява от възхода на алтернативната музика в САЩ през 90-те. “Satanist” набира скорост с риф, който би се вписал в “Mellow Gold” на Beck, “$20” кулминира с нечовешки Kurt Cobain-ски крясъци от страна на Phoebe, а най-силното парче в албума “Not Strong Enough” завладява с могъщ припев в духа на ранната Sheryl Crow. В проекта ще откриете редица намигвания и самоцитати към соловото творчество на Phoebe, Lucy и Julien, както и към досегашния скромен репертоар на boygenius. Най-емоционалния пример е финалът на закриващото “Letter To An Old Poet”, в което групата намесва мелодията и текста на “Me And My Dog” от EP-то. Запомнящ се момент!
Чувствителният и дружелюбен етос на парчетата успява да облекчи недостатъците на “the record”. Някои от забележките, които отправяме към “Boygenius- EP” важат и тук. Немалка част от парчетата звучат като нещо, което би се вписало в соловите албуми на момичетата – особено “Emily I’m Sorry” и “Revolution 0” са предвидимите Phoebe Bridgers изповеди, които дори биха останали засенчени в компанията на по-епичните предложения в “Punisher”. Личи си, че парчетата в албума са изпълнени от талантливи музиканти, но през голяма част от времето липсва последователен и ясен стейтмънт.
Евентуалните критики към “the record” спират да имат голямо значение, предвид градацията спрямо EP-то преди пет години. Композициите тук ясно отразяват израстването на Phoebe Bridgers, Lucy Dacus и Julien Baker като текстописци и музиканти. Въпреки депресивната стилистика на трите, “the record” се фокусира върху емоциите на приятелството, хубавите спомени и идеята, че нещата вероятно ще станат по-добри в един момент.
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.