Когато бях малък, за папараците често се говореше като за тъмна сянка, която е в комплексни отношения със знаменитостите. Те бяха разглеждани едновременно като паразит в живота на известните хора и като необходим фактор за поддържане на славата им. Участието им в грозни публични ситуации често се приемаше тихомълком като необходимо зло, нещо като отплата за придобиване на привилегиите на славата.
Папараците често се стремяха да разобличат знаменитостите, като покажат техните обикновени и непринудени моменти. Очарованието на слуховете за знаменитости се криеше в голямата разлика между тяхната бляскава публична личност и по-човешкия им личен живот. Подобно на нас, те се сблъскват с някои ежедневни неприятности на човешкото съществуване: от разлято кафе до емоционални сривове и лични битки. Тяхната ранимост служи като напомняне, че дори най-известните не са имунизирани към споделените житейски изпитания.
Мечтаем за свят, в който нашите идоли не само поемат отговорност за грешките си, но и въплъщават добродетелите, на които се възхищаваме. Искаме те да бъдат примери за достойнство, които да отразяват най-добрите части от нас самите. Надяваме се да остаряват грациозно, което е признак за техния характер. Искаме Ariana Grande да ни покани на лятно парти, на което всички да говорим за чувствата си. Искаме Taylor Swift да ни погледне от сцената и да направи сърце с пръстите си.
Наскоро във видеоклип в TikTok Chappell Roan зададе на последователите си поредица от провокиращи размисъл въпроси. Тя започна с изтъкване на токсичното поведение, което често се наблюдава сред феновете: „Ако видите случайна жена на улицата, бихте ли й крещяли от прозореца на колата? Бихте ли я притеснявали на публично място? Бихте ли преследвали членове на семейството ѝ?“ След това тя се впусна в по-нюансирани интеракции с феновете, като постави въпроса дали е уместно да помолиш непознат за снимка или дори прегръдка. Смятате ли, че имате право на тези неща?“, попита тя. Chappell също така постави под въпрос предположенията, които правим за хората, на които се възхищаваме, поставяйки под въпрос, дали автоматично приемаме, че те са добри или лоши.
Социалните мрежи промениха драстично ролята на папараците в дигиталната ера. Въпреки че тези фотографи все още съществуват, тяхната сфера на дейност се обезсмисли. Всеки, който разполага със смартфон и зорко око, вече може да улови лични моменти на публични личности, дори и да става въпрос само за кратко видео или снимка. Тази промяна засегна и обикновените хора, които могат да се окажат в центъра на вниманието за една нощ, ако действията им се сметнат за противоречиви или достойни за новина.
Това не означава, че социалните мрежи са единственият виновник за лошото поведение на феновете. Още преди дигиталната ера трагични инциденти са подчертавали опасностите от обсебващото фенство. През 1995 година Selena Quintanilla е трагично убита от председателя на собствения си фенклуб. The Beatles също се сблъскват с безмилостно преследване и тормоз от страна на фенове, които имат достъп до много по-малко информация от днешните суперфенове. В крайна сметка убийството на John Lennon от обезумял почитател подчерта тъмната страна на обожанието към знаменитостите. Въпреки че тези най-крайни случаи на токсично поведение на феновете, за щастие са рядкост, те подчертават опасностите от парасоциалните взаимоотношения. Тези случаи представляват малка част от неетичното поведение на феновете, но те разкриват потенциала обсебващия фендъм да премине границите.
Внезапното изгряване на звездата на Chappell Roan е впечатляващо. Само преди година слушателите ѝ в Spotify наброяваха един милион. Днес тя се гордее със зашеметяващите 43 милиона месечни слушатели. Този експлозивен ръст, подкрепен от успеха на албума ѝ “The Rise And Fall of a Midwest Princess”, я превърна в един от главните герои на поп сцената това лято, редом до Charli xcx и Sabrina Carpenter. И все пак преди да се прослави в мейнстрийм средите, Charli xcx намери ъндърграунд ниша за себе си с отдадени фенове. Песни като „Fancy“, „I Love It“ и „Boom Clap“ ѝ помагаха да плаща сметките, докато експериментира със звученето си. Sabrina пък се превърна от звезда на Disney Channel в поп сензация. Макар че предизвикателствата на ранния сблъсък със славата са известни, опитът на Sabrina вероятно е бил по-лесен от този на внезапния успех на Chappell, благодарение на постепенното й навлизане в светлината на прожекторите и медийната подготовка.
Тъмната страна на „инди славата“ е действителност, която често се пренебрегва. Дори артисти, които имат по-малко фенове от Chappell Roan са се сблъсквали с тежки последствия от публичността си – от преследване до истински тормоз. На някои от тях им се е налагало да сменят адреса си или да потърсят правна защита. Ако това може да се случи на човек със 100 000 слушатели месечно, представете си предизвикателствата, пред които са изправени тези, които са на нивото на популярност на Chappell Roan. Личното отношение към писането на песни може да усложни още повече динамиката между изпълнителя и феновете. Както отбелязва Caitlin Wolper в статия в списание NYLON от 2019 година, „асиметричната интимност“, създавана от музиката, може да доведе до това феновете да изпитват право на достъп до личния живот на артиста. Поставянето на граници се превръща в постоянна борба, особено за жените, които често са изправени пред изключителен стрес. Вдъхновяващо е да наблюдаваш как един аутсайдер в индустрията се издига и става популярен, благодарение на таланта и упоритата си работа. Но ситуацията поема горчив обрат, когато артистът се озовава в света на поп музиката без необходимата закрила. Дори и с достатъчна подготовка, експлоатиращото поведение, с което една личност ще се сблъсква ежедневно като световноизвестна поп звезда, все пак би било предизвикателно.
Celebrity културата е нож с две остриета. От една страна, тя издига творците на пиедестал, като им осигурява слава и богатство. Но от друга страна, тя често ги превръща в чиста стока. Този токсичен модел принизява както знаменитостите, така и техните фенове. Когато боготворим една популярна личност, ние си изграждаме фалшив наратив, че те живеят живот на блясък и привилегии и пропускаме съвсем реалните проблеми, с които се сблъскват, като нарушаването на границите им, постоянното разглеждане на личния им живот и натиска да поддържат определен имидж. Егото на знаменитостите се надува, както и представата на обществото за тях, до такава степен, че в съзнанието на феновете любимата им знаменитост е едновременно изключително истинска и плод на фантазиите им.
Описаната ситуация е широко разпространен продукт на капитализма и може да изглежда непреодолима, но може би ще успеем да се противопоставим на нейната хватка. Като очовечим известните личности, можем да съборим пиедестала, на който те са поставени, и така да намалим порива си да ги сриваме. Както уместно се изрази Chappell Roan: „I’m a random bitch. You’re a random bitch.“ Когато осъзнаем, че под блясъка знаменитостите са обикновени хора с емоции, интересът от това да ги видим уязвени намалява.
