Творческият път на Nick Cave е съпътстван от сериозно изучаване на вярата и загубата. От вдъхновените от Стария завет теми на ранните му творби до мрачните разсъждения за смъртта в последните му албуми, въпросът за съществуването на Бог остава основен стълб в музиката му. Трагичната загуба на синовете му Arthur и Jethro, както и на партньорката му през ранните години на The Bad Seeds – Anita Lane, засилва това търсене. “Skeleton Tree”, “Ghosteen” и “CARNAGE” служат като трогателно свидетелство за постоянното очакване на духовна утеха от страна на Nick Cave насред голямата скръб. Въпреки че скептицизмът му към божественото може да бъде обяснен с преживяното, музиката му продължава да се ангажира с вечните въпроси за вярата, надеждата и отвъдния свят.
В новия си албум “Wild God” Nick Cave влиза едновременно в ролята на просветител и божество, предлагайки набор от песни, които хармонично съчетават елегичното и възвишеното. Записът е музикална екосистема, изобилстваща от грандиозни симфонични аранжименти, красиво пиано, госпъл хорове и характерните разказвачески вокали на Nick. Деветте композиции потапят слушателите в един митичен свят, изпълнен с любов и ежедневни геройства.
Докато “Skeleton Tree” и “Ghosteen” бяха изложение на вселенска тъга, “Wild God” е свидетелство за новооткрита радост. Миговете на свързване вече не служат като котви, а са самата отправна точка. Определящата песен в албума „Joy“ е химн, който насърчава слушателите да се впуснат в живота истински. Заглавната песен, макар и озадачаваща в лирическо отношение, също излъчва чувство на еуфория. Тя може да се тълкува като сардоничен размисъл за еволюцията на Nick Cave – от бившия ‘Принц на мрака’ до възрастен човек, който се бори с обществените нагласи. Когато песента се разгръща, мощна вълна от хор и оркестър тласка слушателя към катарзисна кулминация. Личната скръб и загуба на артиста се трансформират в приемане, помирение и дори радост. Нежната балада „Cinnamon Horses” улавя това чувство с думите: „I told my friends that life was sweet… I told my friends that life was good – that love would endure if it could.”
Късните албуми на Nick Cave предизвикаха критики от някои слушатели, които смятат, че са твърде атмосферични и неструктурирани. “Wild God” не се съобразява с тези коментари. Всъщност, в поредица от задкулисни видеоклипове в YouTube, заснети в спокойните студия Miraval във Франция, групата шеговито нарича своите песни „музика за йога“. И все пак аранжиментите тук са значително по-максималистки и концертни, като някои критици дори сравниха проекта с “Abbatoir Blues / The Lyre of Orpheus” – до голяма степен преувеличено твърдение.
„Wild God“ е разтърсващо доказателство за непреходната сила на музиката. С The Bad Seeds до себе си Nick Cave си проправя път напред, преодолявайки сенките на миналото си. Въпреки че отбелязва незаличимия белег на травмата, новата творба на легендарния артист е повратна точка в неговото творчество и използва трансформиращата енергия на музиката, за да премине от другата страна на загубата.
9/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
