С I quit HAIM затварят книгата с онези песни за раздяла, които звучаха като саундтрак на безгрижната младост. Вместо това, новият албум се потапя дълбоко в сложните измерения на дългогодишна връзка, която се е разпаднала не внезапно, а постепенно – под тежестта на натрупани разочарования и неизречени думи. Разказани с изключителна емоционална прецизност, песните в I quit изследват онзи момент, в който гневът и болката се преплитат с усещането за освобождение. Голяма част от материала е вдъхновен от раздялата на Danielle Haim с дългогодишния ѝ партньор и продуцент Ariel Rechtshaid.
HAIM се осмеляват да семплират култовото Freedom! на George Michael – идея, която на пръв поглед звучи обещаващо, но първоначалната ѝ реализация в песента Gone сякаш не оправдава потенциала ѝ. Парчето започва с равна вокална линия и почти инертен инструментал, който лишава иконичния рефрен от неговата заразителна еуфория. Тази деконструкция на оригинала първоначално може да остави слушателя разочарован Но тогава се случва нещо неочаквано – експлозивно китарно соло в стил The White Stripes разцепва песента. То вкарва електрически заряд, който прелива право в пулсиращия груув на Freedom! Този неочакван синтез създава композиция, която, макар и с противоречива структура, накрая достига своята задоволителна кулминация.
Албумът съдържа 15 композиции, които разкриват колебание между стремежа към по-мейнстрийм звучене и желанието за артистична свобода. Сестрите HAIM се оказват разположени между тези два полюса, без да успяват напълно да ги съвместят. Gone е един от малкото успешни опити за стилистично пресичане. В други парчета експериментът изглежда половинчат – Down to be wrong например залага на интензивно вокално присъствие, но остава прикрепена към монотонен инструментал, който не се развива. По-нататък в албума, The farm се стреми към емоционален разказ, но оставя усещане за баналност. Сходни проблеми се наблюдават и в композиции като Lucky stars, Million years, Spinning и Cry, които звучат като демо парчета, лишени от плътност и индивидуалност.
В крайна сметка I quit звучи като пропиляна възможност за HAIM. Докато в предишните си албуми групата вървеше напред с увереност, тук сякаш се лута в търсене на нова посока, без да е напълно убедена какво иска да каже и как да го изрази. Резултатът е албум, който често губи фокус, редувайки искрени моменти с такива, които звучат незавършено. Вместо категорично да заяви себе си, албумът сякаш се колебае – дали да се потопи изцяло в новото звучене, или да се върне към познатото, което някога ги изстреля високо.
