Harry Styles – Harry’s House

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Share

На 28-годишна възраст Harry Styles вече се чувства достатъчно възрастен, че да се сравнява с по-младите поколения поп звезди. В актуалното му интервю със Zane Lowe от Apple Music бившият тийн идол от бой бандата One Direction коментира наблюденията си над Billie Eilish: “Когато за първи път се запознах с творчеството ѝ си помислих, че вече не съм толкова млад. Започнах да се питам как да играя играта оттук нататък, когато на сцената вече има по-свежи лица от мен.”

Без значение от нивото на популярност, всеки човек преминава през моменти, в които сравнява постиженията си с тези на други хора. Това е естествена част от човешката природа и от съзряването. В третия си соло албум “Harry’s House” Styles демонстрира нарастващия си интерес към темата за личното израстване, въпреки че не забравя и младежките си стремежи. Освен че записът отразява искрено метаморфозата на музиканта, той е моментна снимка на един лудо влюбен мъж.

Музикално “Harry’s House” е интересен завой. От 70-тарският рок вайб от едноименния му дебют и хитовия му наследник “Fine Line” все още се откриват следи, но танцувалните соул и фънк елементи са проправили настоятелно път към прожекторите. Същевременно усещането далеч не е за стадионен албум, а за нещо далеч по-интимно и съкровено. 

По-голяма част от песните са за любов и секс, но по-мрачните детайли излизат на повърхността, когато парчетата звучат адресирани към специфични хора или ситуации – “Daylight” e изпълнена с наркотични референции (“I’m on the comedown speed”), “Matilda” е посветена на скъп човек, отхвърлен от собственото си семейство (“You can throw a party full of everyone you know and not invite your family ‘cause they never showed you love”), а акустичната “Boyfriends“ – на приятел в токсична връзка (“You love a fool who knows just how to get under your skin”). Други текстове предизвикват противоречиви реакции, тъй като звучат твърде неясно и като опит за грабващ Instagram caption.

В крайна сметка, “Harry’s House” следва някои ключови трендове при модерното обзавеждане: “стой настрана от matchy-matchy мебел комплектите, които родителите ти са си купили след сватбата.” Днешните експерти в интериорния дизайн препоръчват еклектична комбинация от мебели от различни ери. “Harry’s House” е музикалния еквивалент на това. Любовта на Styles към класическия поп и рок от 60-те, 70-те и 80-те години продължава да го води към различни територии, а артистът постепенно намери мястото си на модерен tastemaker.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.