Въпреки подвеждащото си заглавие, четвъртият албум на Michelle Zauner под псевдонима Japanese Breakfast – For Melancholy Brunettes (and Sad Women) – се оказва не толкова утеха за тъжните жени, колкото безпощадно разобличаване на мъжката жестокост. През саркастичния обектив на Michelle се разгръща панорама от мъжки образи – едновременно жалки и зловещи. В Men in Bars срещаме сенките на самотници, търсещи спасение на дъното на чаша; Honey Water рисува предателския портрет на измамен любовник, докато Leda разказва за разрушителната сила на нихилизма.
Завръщането на Michelle Zauner към мрачни теми бележи цялостен обрат в артистичната ѝ траектория. Първите ѝ албуми, Psychopomp и Soft Sounds from Another Planet, уловиха с болезнена искреност скърба от загубата на майка ѝ. В контраст с това, Jubilee реши да изследва радостта като форма на изцеление. Той представи Japanese Breakfast в нова светлина: по-смела и по-отворена към живота. Ако бест-селър мемоара ѝ Crying in H Mart беше изповед за болката и опит за разбиране на скръбта, Jubilee беше музикалния му антипод.
Докато прозата на Michelle се отличава с наситена изтънченост, звученето на новия ѝ албум, For Melancholy Brunettes (and Sad Women), не притежава същата експресивна сила. Литературната основа на проекта – и най-вече разказът The Chimera на John Cheever, с неговата красива медитация върху обречената любов – в много отношения се оказва по-вълнуваща от самата музика.
Във For Melancholy Brunettes… блестящата жизненост на Jubilee e заменена от интроспективност и меланхолия. Продуцентът Blake Mills е внесъл своя характерен педантизъм – всеки звук е на мястото си, сякаш поставен с пинсета. Eдин от малкото по-ярки моменти е Men in Bars – неочакван дует между Michelle Zauner и Jeff Bridges, чийто дрезгав глас придава на песента усещането за тъжна балада, родена от изгубени разговори в димни барове.
Трудно е да не се направи сравнение между Michelle Zauner и Mitski – макар да изследват различни теми, двете често биват поставяни в един и същи контекст заради емоционалната дълбочина и жанровите им характеристики. Mitski продължава да изненадва с еволюцията си – от яркото 80-тарско синтпоп звучене в Laurel Hell, до изчистената американа на The Land Is Inhospitable and So Are We, тя остава артист с ясно чувство за посока, въпреки смяната на звуковата палитра. На този фон, настоящото звучене на Japanese Breakfast звучи по-скоро като стъпка назад. Липсва онази жанрова игривост, които направи Jubilee толкова запомнящ се и свеж албум. Вместо развитие, тук усещането е за известно отстъпление – сякаш музикалният път се е стеснил, а не разширил.
Лиричната мощ на Japanese Breakfast остава една от най-запомнящите се черти на творчеството ѝ. Във For Melancholy Brunettes (and Sad Women) тя се захваща с мащабни теми и ги поднася с поетична чувствителност. За съжаление, съпровождащият музикален фон, макар и красив, остава прекалено еднообразен, за да изведе потенциала на концепциите докрай. Въпреки че повечето парчета спазват стандартна триминутна рамка, много от тях оставят усещането за нещо недовършено, като скици на песни, които сякаш приключват преди да са разгърнали пълния си потенциал.
