Изненадващото пускане на албум се наложи като символ на културно влияние. Тази практика придоби истинска тежест през 2013 година, когато Beyoncé издаде албума Beyoncé без предупреждение и без предшестващи сингли. С това индустрията се промени завинаги. Днес, ‘surprise drop’-ът е демонстрация, с която един артист казва: “Не ми трябва шум, за да бъда чут.” Kendrick Lamar, например, може да изнесе албум в разгара на конфликт и да го превърне в културно събитие. Taylor Swift пък използва неочакваното издание като част от по-голяма игра, която държи феновете в постоянно очакване. Но не всяка изненада е удар в десетката. SWAG на Justin Bieber далеч не e триумф. Вместо да се възприеме като дръзко изявление, този ход разкрива липса на посока и визия.
SWAG залага на бавни R&B аранжименти, силно вдъхновени от звученето на 80-те, пълни с приглушени синтезатори и сексуално напрежение. Продукцията е взела назаем от експерименталния минимализъм на mk.gee, но резултатът е неубедителен и сравним повече с по-слабите солови проекти на Zayn Malik. През голяма част от албума, вокалите на Justin Bieber потъват в монотонност или се насилват към емоционални висоти, които не достигат. Единственият проблясък на нещо по-дълбоко се появява в откриващото парче All I Can Take, където приглушеното пиано и премереният reverb създават кратък миг на искреност и уязвимост. Останалата част от SWAG изглежда изградена по формула, а включените хип-хоп колаборации се усещат като маркетингов ход – запълващи празни пространства и добавящи релевантност.
Песните звучат по-скоро като производни на чужди идеи, отколкото като самостоятелни творчески изяви. Go Baby, например, силно напомня на звученето на SZA, но не като вдъхновено намигване към нейния стил, а като уморен опит да се повтори нейната формула. Daisies и Butterflies предлагат уж по-личен поглед към артиста, но често потъват в предсказуеми мелодии, които не оставят особена следа. Опитът за “сериозен Bieber” звучи повече като роля, отколкото като истинско израстване. Dadz Love се стреми да бъде трогателен химн за бащинството, но не прави нито една крачка отвъд повърхностно повтаряне на клиширани фрази. Рефренът “Dad’s love, life’s great” не просто изчерпва търпението на слушателя, а и поставя под съмнение колко сериозно самият автор е подходил към темата.
SWAG не е нищо повече от поредния опит на Justin Bieber да заяви своята променяща се идентичност. Проектът е маркетиран като нова ера в творчеството му, но зад тези празни думи стои един все още неразрешен въпрос: кой е Justin Bieber като артист? Докато не осмисли в дълбочина същността на своята музикална идентичност, дискографията му вероятно ще продължи да изглежда като хаотична поредица от скъпо продуцирани експерименти, които повече объркват, отколкото утвърждават неговото място в поп музиката.
