Wet Leg започват историята си през 2019 година почти на шега, когато Rhian Teasdale и Hester Chambers, състудентки в британския Platform One College of Music, решават да създадат група. Rhian вече има зад гърба си солови изяви, докато Hester се движи по-незабележимо на локалната сцена. Двете се обединяват от сходното си чувство за хумор и общата страст към музика, която е едновременно закачлива, иронична и мелодична.
Още дебютният им сингъл Chaise Longue се превърна във viral хит и отвори пътя към световната сцена. Дебютният албум Wet Leg дебютира на първо място по продажби в Обединеното кралство, а критиците го посрещнаха с възторг. След такъв внезапен успех обикновено идва моментът на голямото очакване – как ще звучи продължението? За да надградят досегашната си музика, Wet Leg са се трансформирали в пълноценна група с петима членове. Към Rhian и Hester са се присъединили басистът Ellis Durand, барабанистът Henry Holmes и мултиинструменталистът Josh Mobaraki.
Първият албум на Wet Leg беше експлозия от сарказъм и хитов потенциал. moisturizer пристига с друга заявка – още с откриващата CPR става ясно, че дуото търси ново звучене, а liquidize въвежда неочаквана dream pop ефирност. Но след този обещаващ старт, moisturizer отстъпва – не драматично, но достатъчно, за да остави усещане за разочарование. Твърде много от песните тук звучат привидно завършени, но лишени от истинска плътност или запомнящи се елементи. Отдадеността към темата за любовта е очевидна, но и ограничаваща. Еднообразието в текстовете не просто придава едноизмерност, но и създава усещане за концептуална изчерпаност още преди средата на албума.
Иронично е, че в желанието си да спечелят по-широка аудитория, Wet Leg са изгубили част от онова, което ги направи толкова свежи – тяхната първична агресия и усещането за сюрреалистичен абсурд. Това не означава, че няма проблясъци. mangetout се отличава с няколко грабващи мелодии и интелигентни рими (‘clever’ с ‘Trevor’ е прост пример, но работи). pokemon съчетава романтична носталгия с инди поп звучене и носи автентична емоция. А финалът u and me at home, е ведър, искрен и без претенции. Това е и един от малкото моменти, в които Wet Leg отново звучат като себе си, защото успяват да фокусират енергията си в ясна посока.
Въпреки безспорния успех и мащабните турнета, които биха могли да послужат като богат източник на вдъхновение, moisturizer създава усещането, че Wet Leg са прекарали последните години без да преживеят нещо, което действително си струва да бъде разказано. Любовните песни тук звучат така, сякаш са писани между два самолетни полета, но без никаква следа от екзистенциалния хаос, който този начин на живот често носи. Всичко е сведено до фрагменти от преживявания, които така и не се превръщат в нещо по-голямо от очевидното.
