Понятието „музикална култура в ерата на стрийминга“ често предизвиква дебати за съдбата на жанра. Макар че традиционните различия между хип-хоп, кънтри и поп се запазват, ситуацията се променя драматично. Радиото, някога доминираща платформа, губи позиции в полза на стрийминг услугите, които размиват линиите между изпълнители, фенове и субкултури. Съвременните музиканти също обичат да предизвикват жанровите граници – Post Malone е хип-хоп изпълнител, който пее, кънтрито започна да включва трап елементи, а поп музиката приюти изпълнители като Drake и Morgan Wallen. Тази еволюция може да се възприеме като катализатор за безгранични музикални иновации.
Малко са изпълнителите, които са по-добър пример за прекрачването на жанровите граници от Childish Gambino. С издаването на “Bando Stone & the New World”, за който писахме наскоро, Donald Glover създаде своята музикална лебедова песен под този свой псевдоним. Майстор в редица сфери – актьорско майсторство, сценарий, режисура, стендъп комедия и музика – той доказа за пореден път своята гъвкавост, като съчета агресивни хип-хоп парчета като „Talk My Shit“ и „Yoshinoya“ със соул композиции като „In the Night“ и „No Excuses“, като дори навлезе в емо територията с „Lithonia“ и „Running Around“.
Donald Glover може да се похвали с бързо разрастваща се империя. От озвучаването на Simba в „The Lion King“ до превъплъщението на младия Lando Calrissian във вселената на „Star Wars“, артистът покори множество сцени. Сега, обединявайки сили със своя брат и партньор в писането на сценарии, Stephen Glover, той ще продуцира spin-off за Lando. Неговата всеобхватност се проявява и в качеството му на съавтор и актьор в римейка на „Mr. And Mrs. Smith“, осъществен след печеливш договор с Amazon Studios.
Childish Gambino се появява на сцената с впечатляващ флоу на рапиране още в ранните си албуми “Camp” и “Because the Internet”. В желанието си да затвърди мястото си на сцената, той се изявява като разнообразен артист в мрачния пост-рап пейзаж, чиито пионери са Kanye West, Kid Cudi и техните съвременници. Еволюцията на Gambino се оказва удивителна – скокът от суровия “Camp” до амбициозния “Because the Internet” демонстрира желанието му да разширява музикалните и идейните си хоризонти. В епоха, дефинирана от сътрудничеството, той създава своя собствена вселена, като смесва хип-хопа с еклектичния свят на своето поколение.
Още в началото на 20-те си години Donald Glover вече е тройна заплаха: сценарист в „30 Rock“, изгряващ стендъп комик и изгряваща звезда в „Community“. Постиженията му са изключителни за толкова млад човек. Първоначално музикалното му алтер его, Childish Gambino, изглежда като случайно отклонение. През 2010 година, обаче, Donald се отдава изцяло на своята музикална идентичност. Кариерата на Gambino става все по-жизненоважна, а паралелният възход на сериала “Atlanta” на FX е впечатляващо допълнение.
За да разберем напълно въздействието на ранните записи на Childish Gambino, трябва да признаем суровата уязвимост, която Donald Glover показва по това време. Неговите известни публикации в социалните мрежи, написани в уединението на хотелската му стая, разкриват един изключително тревожен артист. Думите „Не напуснах “Community”, за да рапирам. Аз не искам да рапирам. Исках да бъда сам“ се превръщат в призрачно ехо на вътрешния смут, който той преживява. Childish Gambino по същество е нефилтрираното ядро на Donald Glover – тревожен чернокож мъж, борещ се с неувереността – расова, сексуална и професионална.
Талантът на Childish Gambino винаги е бил труден за категоризация. Пропитият със соул „Awaken, My Love!“ е в абсолютно противоречие с рап-ориентираните му творби преди това. „This Is America“ е смущаващо и силно изследване на темата за расата и културата, далеч от първоначалния си замисъл като закачлива подигравка с Drake. Междувременно сериалът “Atlanta” майсторски се ориентира в трудностите на хип-хоп сцената, като едновременно с това възхвалява културното значение на жанра и разкрива търговските абсурди.
Само преди седмици Childish Gambino провокира вълна от мнения с искрена и шеговита тирада на наградите BET. Поставяйки под въпрос несъответствието между броя на наградите му „Grammy“ и тези на Will Smith, както и броя на наградите BET, който е еднакъв на този на Sam Smith, характерната за Donald Glover смесица от хумор и провокация накара публиката да се замисли за чистотата на думите му. С язвително възражение той постави под въпрос критериите за наградите на Black Entertainment Television, като подчерта перформативния аспект на развлекателната индустрия. Свидетелство за силата на персоната на Childish Gambino е фактът, че новинарските сайтове се насочиха към това име, а не към по-познатото му име Donald Glover, за да отразят случилото се.