Songs of Leonard Cohen (1967):

В края на 1967 година Leonard Cohen издава дебютния си албум “Songs of Leonard Cohen”. Въпреки че публиката вече познава текста на „Suzanne“ от изпълнението на Judy Collins, малцина тогава са чували изпълнението на Cohen. Гласът му не е впечатляващ, но текстовете му са забележителни. Издаването на дебютен албум на 33-годишна възраст е рядкост, но прехода на Leonard от поезия към писане на песни води до изключително оригинален проект. Албумът включва някои от най-добрите му песни, сред които „Suzanne“, „Master Song“ и „Sisters of Mercy“, последната от които е използвана във филма на Robert Altman “McCabe & Mrs. Miller”. Много артисти посвещават кариерата си на стремежа да създадат нещо толкова сполучливо като “Songs of Leonard Cohen”, но Cohen го постига още с дебюта си.

Songs of Love and Hate (1971):

В края на 1970 Leonard Cohen заминава за Нешвил заедно с продуцента на Bob Dylan, за да запише новаторски албум. По време на своя композиторски пик музикантът създава парчета като „Joan of Arc“, „Avalanche“ и „Famous Blue Raincoat“, като последната загатва за краткия му флирт със сциентологията. „Songs of Love and Hate“ включва осем песни, всяка от които резонира с отчаяние, изолация, ярост, копнеж и любов. Известен със своята меланхолична музика, Коен се бори с депресията и възможното биполярно разстройство, което прозира и в този албум. Той е остро отражение както на личните му сътресения, така и на културното разочарование от началото на 70-те години на ХХ век.

New Skin for the Old Ceremony (1974):

В откриващата песен в „New Skin for the Old Ceremony“ носовият глас на Leonard Cohen достига до възтрожен вик, който многократно пита: „Is this what you wanted?“ на фона на тромпет и звучен бекбийт. Тази динамична композиция сигнализира за прехода на артиста от интимни и минималистични песни към по-амбициозни композиции. На 39-годишна възраст Leonard разглежда големи теми като средновековната святост, конфликтите в Близкия изток и войната. “New Skin for the Old Ceremony” въвежда „циганския фолк“ звук, който ще дефинира голяма част от по-късната му кариера, съчетавайки мандолини, перкусии и банджо.

I’m Your Man (1988):

80-те години на миналия век се оказват безпощадни към повечето музикални икони от 60-те години. Легенди като Bob Dylan, Mick Jagger и Paul McCartney се опитват да останат актуални с модерни песни, но в крайна сметка отблъскват старите си фенове и не успяват да спечелят нови. Leonard Cohen, обаче, успява да избегне тази съдба. Откриващата песен в “I’m Your Man” – „First We Take Manhattan“ звучи неузнаваемо в началото, но гласът на изпълнителят бързо ѝ придава форма. Той заменя акустичните китари със синтезатори и пулсираща бас линия, срещайки звуците на 80-те години с унищожителните си текстове. Експериментите на Leonard достигат нови върхове в този 40-минутен албум, включващ софтпопа на „Ain’t No Cure for Love“, трескавата „Jazz Police“ и източноевропейския полъх на „I’m Your Man“. На 53-годишна възраст Cohen съчетава обновеното си европоп звучене с костюми на Armani и слънчеви очила.

The Future (1992):

You Want It Darker? “The Future” e най-напрегнатият и безнадежден албум на Leonard Cohen. Със заплашителен глас музикантът замесва името на Stalin, изисква „crack and anal sex“ и заявява: „I’ve seen the future, brother, it is murder“ – и всичко това в рамките само на първата минута. Албумът разглежда теми като клането на площад Тиенанмън, СПИН кризата и Charles Manson, като използва студени синтезатори, по-тежки госпъл влияния и по-политическа линия в сравнение с предишните му творби. Записан в десет студия с екип, който прилича повече на филмова продукция, “The Future” бележи мрачния момент преди оттеглянето му в будистки манастир.

You Want It Darker (2016):

Издаден само 19 дни преди кончината на Leonard Cohen, “You Want It Darker” разкрива дълбоката загуба, пред която е изправен светът. На 82-годишна възраст текстовете на артистът са все така брилянтни, а характерната му харизма не изчезва. Музиката измества фокуса от женските беквокали, за да подчертае изтерзания, но въздействащ глас на Leonard. Някои песни са записани с помощта на микрофон, разположен на масата в неговата трапезария, поради болките в гърба му. Всяка от композициите съдържа дълбоки размисли за божествеността, предишните връзки и личното приемане, в които отеква един уморен, но изпълнен с надежда глас. “You Want It Darker” показва, че когато всички вътрешни противоречия са разкрити, приемането им е единственият път напред.

Various Positions (1984):

Columbia Records понасят редица критики за това, че първоначално са отказали да издадат “Various Positions”, но помислете за тяхната гледна точка. През 1984 лейбълът подкрепя огромни звезди, като Madonna и Michael Jackson. Когато Leonard Cohen, който в миналото е имал скромен успех, издава албум с тежък синтезатор и пропити с reverb вокали, не става мигновено ясно това, че песен като „Hallelujah“ ще стане толкова емблематична или това, че „Dance Me to the End of Love“ ще открие безброй негови концерти през следващите десетилетия. Срещата на изпълнителя с продуцента John Lissauer води до отдалечаване от звученето на предишните му творби. Макар че „Various Positions“ бележи началото на една много успешна ера за Cohen, албумът е донякъде надценен. Запомнили сме го заради няколко ярки парчета, но останалата част от проекта е по-незапомняща се и не постига особен успех.

Death of a Ladies Man’ (1977):

Списание Rolling Stone го нарича „doo-wop кошмарът на Leonard Cohen“, а Toronto Star смята, че е идеален за „музикални садисти“. Самият Leonard Cohen определя “Death of a Ladies’ Man” като „катастрофа“, открито признавайки, че това е кулминацията на най-хаотичната фаза от кариерата му, изпълнена с наркотици. Белязан от драматична загуба на творчески контрол, този албум се откроява като черната овца в дискографията на артиста. Резултатът е ексцентричен и нестандартен запис, в който постоянно пияният Phil Spector води бурни среднощни звукозаписни сесии с Cohen. Песни като „Don’t Go Home With Your Hard On“ и „True Love Needs No Trace“ правят силно впечатление, но Leonard никога не се връща към тях. “Death of a Ladies’ Man” е особена творба, чиято смелост вероятно ще шокира тези, които свързват името на музиканта с по-нежните фолк класики, като „Suzanne“.