Solar Power се появи през 2021 година, роден на фона на морския бриз и тишината на уединението. Албумът разчупи очакванията с нежен и психеделичен поп, обвит в топлината на акустични звуци. Но след този слънчев период, Lorde намери нов дом в Манхатън и с него започна нова глава в живота си. Именно там тя създаде нови приятелства, преживя разпада на дългогодишна връзка, се изправи пред собствените си демони и започна да гледа на себе си с повече приемане. От тези лични преживявания, промени и осъзнавания се ражда четвъртият ѝ албум Virgin.
Подобно на Melodrama, Virgin на Lorde деликатно изследва последиците от разбитото сърце. Но въпреки заглавието, албумът няма нищо общо с понятието за сексуална чистота. Тук девствеността е по-скоро символ на жажда за опит и на онази първична наивност, която е знак за отвореност към света. Стремежът на Lorde към нови преживявания е изключително физически, но не по начина, по който поп музиката обикновено ги представя. Тялото тук не е обект на възхищение или изкушение, а терен на трансформация. Вместо естетизирана сексуалност, Lorde предлага нещо много по-сурово. Доказателството за това е още в първите 20 секунди на откриващата Hammer, когато тя изстрелва дума, напълно непозната за масовата поп песен: ‘овулация’. След нея идва: “Some days I’m a woman / Some days I’m a man”.
С Virgin Lorde прави смело завръщане към електронното звучене, но го прави без блясъка и драмата, с които се отличаваше Melodrama. Вместо това, албумът залага на минимализъм. Продукцията е прецизно обрана, което позволява на гласа ѝ да заеме централно място. Дълбокият ѝ тембър звучи като вътрешен монолог, наситен с неизказана болка. Композициите са изградени от хладна електроника и неочаквани ритмични избухвания, които придават на албума усещане за напрежение и освобождение едновременно. Тематично Virgin е пропит от усещането за загуба – не просто романтична, а екзистенциална. Разбитото сърце е централната тема, но не като банално клише, а като чувство, че си загубил не просто любов, а възможността за нещо съдбоносно.
Във Virgin Lorde прави смел скок към нови музикални територии, но без да изневерява на своя характерен изказ. Албумът звучи като дневник, написан с невидимо мастило, което се разкрива под светлината на прожектор. Още в Shapeshifter певицата съвсем съзнателно навлиза в територията на future garage-а на Burial, където гласът ѝ се движи като призрак в мъгла от пулсиращ бас, неочаквани струнни атаки и отдалечени шумове. В контраст, Clearblue е безплътна, но въздействаща изповед – акапелният вокал с vocoder звучи като вътрешен монолог. Невъзможно е да не се направи паралел с Imogen Heap и нейното Hide and Seek, но Lorde разказва своя лична история, превръщайки тест за бременност в сцена на емоционално откровение.
Темата за идентичността, развивана последователно в предишните ѝ албуми, тук преминава в по-сурова форма. В Man of the Year половата идентичност е представена като второ “аз”, което се ражда от разкъсването на тялото. Вокалната ѝ реплика “I didn’t think he’d appear” звучи като крясък в огледало, а звукът около нея – индустриален, деформиран, вибриращ – превръща песента в сцена от психологически хорър. Virgin разгръща поп интуицията на Lorde с особена яркост във Favourite Daughter и Broken Glass, където продуцентът Jim-E Stack подчертава нейната способност да създава мелодии, които се запечатват дълбоко в съзнанието. Favourite Daughter служи като сърцето на проекта – емоционално обръщение към майка ѝ, в което Lorde преплита топлината от Pure Heroine със сянката на хроничната умора, породена от публичността и очакванията. Във финалната David певицата заявява уверено “I don’t belong to anyone” – фраза, която звучи не като бунт, а като освобождаваща истина.
Lorde винаги е имала характерен и разпознаваем глас. Във Virgin този глас звучи по-сурово и по-истински от всякога. Песните в албума задържат въздуха, напрежението, чувството за загуба или копнеж, и после внимателно го освобождават във впечатляващо структурирани кулминации. Можем да наречем проекта завръщане, но не завръщане към стара версия на Lorde, а към онази нейна част, която остава вярна на себе си.
