Музикалният свят изобилства от нови издания, но често някои истински съкровища остават незабелязани. LOUD Radar е тук, за да бъде твоя надежден ориентир сред морето от нова музика. В началото на всеки месец рубриката представя пет качествени албума от изминалия месец, които може би си пропуснал, но които определено заслужават твоето внимание.
Cuco – Ridin’
В новия си албум, Ridin’, Cuco посяга към спомените, звуците и усещанията, които са го формирали. В няколко от песните присъстват коли, шофиране и пътища – това са препратки към вечерните обиколки из Лос Анджелис, към музиката, която се носи от радиото, докато градът пулсира на заден фон. Именно това кара Cuco да се върне към звуците на chicano соул. Този жанр е станал неразривна част от културния пейзаж на мексиканско-американската общност, особено в Калифорния. За Cuco тези песни са свързани със семейните празници и с кварталните улици. Албумът е богат на аранжименти с духови инструменти, в записите на които участват именити музиканти като тромпетиста Dave Guy (The Roots) и басиста Sal Salmano (Thee Sacred Souls), които допринасят с финес и класа.
DOPE LEMON – Golden Wolf:
Спокойствието в музиката често е илюзия. Да създадеш нещо, което звучи лежерно и безгрижно, изисква далеч повече усилие, отколкото изглежда. Под повърхността на Golden Wolf (новия албум на Dope Lemon, артистичния псевдоним на Angus Stone) се крие внимателно изградена композиционна структура, в която всеки детайл е прецизно поставен. След 20 години в музикалната индустрия Angus Stone има всички основания да поеме по пътя на творческата инерция. Но Golden Wolf показва, че той все още търси нови начини за изразяване. Жанрово, албумът смесва психеделия, R&B, винтидж поп и приглушен фънк в духа на 80-те.
Matt Maltese – Hers:
Към днешна дата Matt Maltese е един от онези артисти, които не просто знаят какво правят, а го правят с лекота и увереност. Той отдавна е овладял баланса между стандартното композиране и финото чувство за хумор, което придава на песните му лекота, дори когато говорят за трудни емоции. Вместо да търси нови посоки, Matt е избрал да задълбочи познатата тема за любовта. В Hers той я наблюдава с очите на някой, който вече говори от мястото на осъзната близост, на зрялост. Текстовете му продължават да носят онзи характерен чар – ироничен, уязвим и винаги искрен. Това е колекция от песни, които изискват търпение и разкриват нови пластове при всяко слушане.
Obongjayar – Paradise Now:
Obongjayar умее да шепне като изповедник и да реве като хищник. С Paradise Now той представя своя най-личен проект досега – албум, който улавя напрежението между светлината и сенките. Това е пътуване през вътрешни сблъсъци и моменти на яснота, разказано със звуци, които не се подчиняват на жанрови ограничения. Тук няма място за клишета. Много критици наричат Paradise Now “афрофюжън”, но това определение е твърде ограничаващо. Песните тук са екосистема от елементи, емоции и гласове на един артист, който отказва да бъде поставен в рамка.
Skunk Anansie – The Painful Truth:
Изправен си пред дилема, когато светът те помни най-вече с музиката, която си създал преди повече от 30 години. Макар че това минало е повод за гордост, животът и хората се променят, а опитът оформя нова идентичност, която не винаги се вписва в очакванията на публиката. Може би именно затова Skunk Anansie не бързаха да издадат нов албум. Решението да се върнат в студиото не е било лесно. Но Skin и нейните дългогодишни колеги са намерили правилния импулс, благодарение на продуцента David Sitek, който ги е насърчил да загърбят формулите от миналото и да изградят нещо ново. И сякаш това само по себе си не е достатъчно предизвикателство, групата преминава и през сериозни лични изпитания. Басистът Cass води тежка битка с рак в четвърти стадий, а барабанистът Mark също се сблъсква с диагнозата, макар и в ранен етап. Тези събития не просто бележат процеса, а оформят сърцевината на албума The Painful Truth, който е най-добрият им албум от този век.
