By Музикалният свят изобилства от нови издания, но често някои истински съкровища остават незабелязани. LOUD Radar е тук, за да бъде твоя надежден ориентир сред морето от нова музика. В началото на всеки месец рубриката представя пет качествени албума от изминалия месец, които може би си пропуснал, но които определено заслужават твоето внимание.
Grace Ives – Girlfriend:
В новия си албум Girlfriend нюйоркската певица Grace Ives разчиства сметките със своята зависимост през призмата на личен синт-поп. Самата тя откровено описва записа като резултат от тежък срив, който почти я е довел до фалит, но крайният резултат е по-скоро триумф, отколкото поражение. Girlfriend е нейният отговор на клишето, че трезвеността убива креативността. Grace експериментира със смели аранжименти и нови инструменти, които звучат много по-решително от всичко, което е правила досега.
Haute & Freddy – Big Disgrace:
В дебютния си албум Big Disgrace Haute & Freddy пренасят блясъка на 80-те в настоящето. Двамата отлично разбират, че тайната на онази епоха не е в подплънките на раменете, а в баланса между театралното и зарибяващите мелодии, които се забиват в главата ти. Big Disgrace е демонстрация на истинско майсторство – тук има перчене, позиране и точно толкова сензация, колкото е нужна, за да покорят сцените на всички големи фестивали.
Melanie Martinez – HADES:
Въпреки огромния си успех, Melanie Martinez винаги е стояла встрани от стандартния блясък, а в предишния ѝ проект дори се скри зад плашеща протезна маска, за да завърши концептуалната си трансформация. В новия Hades обаче тези визуални бариери най-накрая падат. Melanie използва метафората за подземното царство, за да разнищи съвременните ужаси. Макар че 18 песни и 70 минути времетраене са си истински тест за издръжливост, музиката остава лесна за консумация. Това е достъпен поп, който обаче служи за параван на поредица от провокативни моменти в текстовете.
The Twilight Sad – IT’S THE LONG GOODBYE:
The Twilight Sad винаги са били в свои води сред мрака, но в IT’S THE LONG GOODBYE емоцията е направо разтърсваща. Албумът се върти около преживяванията на фронтмена James Graham с деменцията на майка му. Тук няма да откриеш катарзис, а само тягостното усещане да гледаш как един човек изчезва в реално време. Групата категорично отказва да заглажда ръбовете на това преживяване. Резултатът е най-тежката им творба до момента, но не заради шума, а заради пълната им отдаденост на грозните детайли в това „дълго сбогуване“.
underscores – U:
Ако преди пет години April Harper Grey се наричаше „поп звезда“ с лека насмешка, то в U нещата вече са напълно сериозни. Тук няма помен от авангардните залитанията на предишния ѝ албум – на тяхно място идва стегнат звук, създаден за мейнстрийм аудиторията. April е прибрала „постжанровия“ си хаос в стилизирана опаковка, готова за големите сцени. Характерните за нея странности все още са тук, но вече функционират като част от прецизен брандинг, пълен с хитови припеви.
