В легендарния документален филм от 1990 година “Paris is Burning” драг кралицата и “майка на къща” Dorian Corey размишлява за силата на балната общност и за безопасната среда, в която отхвърлените куиър младежи развиват фантазията и таланта си. “В балната култура можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш”, споделя Corey. В “About Last Night…” (албум, който заема много от настроенията и естетиката на балната сцена) не става ясно какво иска да бъде Mabel и още повече защо иска да е нещо различно.
Въпреки потенциала за качествена интерпретация, магията и жизнеността на балната култура се губи във финалния резултат. Mabel има видим талант като певица, който избледнява под безличната продукция и ненужния жанров косплей. Замислен като концептуален албум, проследяващ динамиката на нощно парти, албумът копира идеята на “Melodrama” на Lorde в опита си да прескача между теми като любовта, увереността и сексуалността. За разлика от новозеландската звезда, обаче, Mabel не се стреми към каквато и да е оригиналност. 15-те песни са далеч от иновация и имитират вече познат подход, а изглежда единствената цел на звездните продуценти SG Lewis, Jax Jones и Raye в този случай е да направят Mabel-ски вариант на “Future Nostalgia”. Уви, ясно е, че не успяват.
Откриващите “Animal” и “Let Them Know” звучат приятно, но след тях всичко останало започва да се слива, а Mabel сякаш забравя коя е отвъд изкуствената клубна персона. “Overthinking” и “Crying on the Dance Floor” са единствените моменти, в които все пак си спомняме за потенциала ѝ, тъй като в тях британката най-накрая се отпуска и показва по-уязвимата си страна.
Записан по време на локдаун, “About Last Night…” пресъздава усещането на едни по-лесни времена от миналото. С втория си албум Mabel става поредната поп певица, която издава пандемични парти парчета. Оригинални парчета? Запомнящи се парчета? Искрени парчета? Не съвсем.
5.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.