Между 27 и 29 юни Vidas Art Arena отново се превърна в гореща точка за любителите на съвременната музика. Тазгодишното издание на Sofia Live Festival предложи съчетание от доказани световни имена, смели нови гласове и локални открития. Сцената, разположена в сърцето на Борисовата градина, събра публика от всички възрасти, а музикалната палитра се простираше от соул и трип-хоп до инди рок и агресивен електро-хип-хоп. LOUD ви разказва за най-добрите изпълнения, които гледахме на фестивала.
Hug or Handshake:
Фестивалът започна с ударната енергия на младите софийски инди рок надежди Hug or Handshake, които излязоха на сцената в петък, докато част от публиката все още навигираше градския трафик. Макар и в ранния слот, бандата успя да събере вярната си публика пред сцената и предложи стегнат и уверен сет. С обиграно сценично поведение, изградено около експресивния вокал и интересните аранжименти, групата напомни на късните Arctic Monkeys и The Strokes, но без да звучи като копие.
James Bay:
Когато през 2015 година James Bay издаде Chaos and the Calm, светът се влюби в неговия емоционален глас. Десет години по-късно той се качи на сцената на Sofia Live Festival като хедлайнер на първата вечер. Парчета като Let It Go и Hold Back the River прозвучаха с особена тежест, а по-новият материал се вписа органично в сетлиста. За съжаление, дъждът над София прекъсна преждевременно изпълнението, но James успя да остави ярко впечатление с професионализъм, дори в непредвидими условия.
Joey Valence & Brae:
Американското дуо Joey Valence & Brae бяха може би най-неочакваното попадение в програмата – микс от ретро хип-хоп енергия, електронна агресия и сценична лудост. Още с първите си парчета те превърнаха сцената в хаотичен танцувален взрив. Особено запомнящо се бе изпълнението им на 365 на Charli xcx, което обра овациите на публиката. Двамата очевидно се забавляваха на сцената, а духът на brat summer стилистиката оживя чрез лудите бийтове и непринудения контакт с публиката.
Molchat Doma:
Беларуската пост-пънк банда Molchat Doma изгради завладяваща атмосфера, в която меланхолията и електронната студенина се сляха с изненадващо танцувалния ритъм на техните по-нови композиции. Вокалистът Егор Шкутко беше истинският катализатор на енергията – с хипнотични движения и повтарящи се жестове, той сякаш дирижираше публиката, докато тя се потапяше в ритъма.
Michael Kiwanuka:
Първото гостуване на Michael Kiwanuka в България бе посрещнато с големи очаквания. Подкрепен от талантлива и прецизна банда, музикантът представи хитовете си с лекота, дълбочина и неподправено усещане. Музиката му е смесица от соул, психеделия, фолк и рок, поднесена с чувствителност и зрялост. Публиката слушаше съсредоточено и избухваше в аплодисменти и танци в точните момент – перфектното съчетание на уважение и възторг, каквото не се вижда често на фестивали.
Massive Attack:
Финалът на фестивала бе поверен на Massive Attack, и беше всичко друго, но не и обикновен. Сетът им бе политическо и визуално изявление, в което музиката се сля с активистки послания. Подкрепени от легендарния Horace Andy и ефирната Elizabeth Fraser, дуото изпълни знакови песни от творчеството си. Визуалната продукция зад тях обаче носеше толкова силно политическо и социално послание за кризите в Палестина, Украйна и Конго, че на моменти музиката оставаше на втори план. Някои от присъстващите останаха объркани или разочаровани, други – дълбоко развълнувани.
