В началото на 21-ви век българската попфолк сцена преживяваше метаморфоза. Често наричаме периодът между 2000 и 2004 година “златната ера на попфолка” – време, в което жанрът се откъсна от кръчмарския си имидж и започна да черпи вдъхновение от глобалната поп култура. Влияния от западния Y2K стил – денс бийтове, синт елементи и лъскави клипове със sci-fi естетика – проникнаха в звученето и визуалната идентичност. Резултатът бе вълна от песни и албуми, които не просто се харесваха по-масово, а започнаха да формират и нова културна осъзнатост. Именно към този период посяга Мила Роберт в най-новия си албум SRCE <3.
От самото си появяване на българската поп сцена Мила се открои като ярък представител на постжанровата епоха – време, в което границите между стиловете се размиват, а свободата на изразяване заема централно място. След търсенията ѝ в предишни проекти, които преминаха през алтернативен поп, R&B и дори hyperpop, новият ѝ албум SRCE <3 звучи като най-завършената ѝ творба досега. Въпреки широко разпространената неприязън към чалга културата в България, Мила Роберт успява да се превъплъти убедително в образа на попфолк дива. Проектът е замислен и реализиран с изтънчена смесица от ирония и искрено уважение към наследството на противоречивия жанр. Зад привидната лекота на звученето се крият многопластови песни и текстове, в които се преплитат остроумие, социални наблюдения и едни от най-интимните изповеди на певицата до момента.
В SRCE <3 Мила Роберт говори на език, който сякаш сама е изобретила – смесица от поезия, младежки жаргон и сръбска интонация, поднесена с типично неин инстинктивен усет към звученето на думите. Всеки текст в албума звучи като част от нещо по-голямо. Разглеждайки целия проект, слушателят започва да улавя повтарящите се мотиви – гледането през “нови очи”, усещането, че “всички сме заедно в тва” и “риалитито” се “бендва”, а ненаситното “съ̀рце” обича, тежи и бие в ритъма на регетон тупалка. Тези самоцитати създават усещане за вътрешна консистентност и правят слушането почти като игра: разпознаваш парченцата, свързваш ги и подреждаш своя собствена картина от тях.
Да наречем SRCE <3 просто попфолк албум би било все едно да сведем MOTOMAMI на ROSALÍA до регетон албум или COWBOY CARTER на Beyoncé до кънтри албум – технически не е невярно, но е крайно недостатъчно. Да, SRCE <3 често звучи като поп-фолк, но това е само върхът на айсберга. Под него се крие артистична смелост, усет към провокация и онази разпознаваема вселена, която Мила Роберт гради вече няколко проекта подред.
Във време, когато много български албуми звучат като плейлисти с няколко хита и задължителен пълнеж, SRCE <3 постига нещо различно. Познатите вече POKEMON, ME4KA, KAZINO, NOVI OCHI, SULZI OT RAKIJA и DAJ MU изградиха гръбнака на албума още преди официалната му премиера, но далеч не изчерпват вселената на SRCE <3. Парчета като SHISH и DIVINE DIVANE се свързват с по-ранната и алтернативна страна на Мила и доказват, че подобни мостове могат да се строят уверено и красиво. PEPERUDA е разходка из розовата мъгла на Y2K мечтите, а KREIZI – балкански купон в стилистиката на карнавална треска и текст, който звучи като вътрешния ти глас в 3 сутринта. POVODA SI TI се отличава с онзи тип романтика, която не крещи, а просто съществува и гори. Дуетите в албума не са просто “фийчъри” – LUXURY ME с Benjie Gregorie звучи като любовен диалог между две сродни души, докато POLUJIVI с Азис е реверанс към олд-скуул попфолк баладата. Финалът със SVOBODA е ясен – това е песен, която синтезира цялата философия на Мила. Песен за правото да бъдеш себе си, за нуждата да бъдеш приет, за това, че любовта няма граници, а сърцето не признава категории.
SRCE <3 е манифест на артистичната свобода и на способността да превръщаш културни клишета в лично изкуство. Мила Роберт не просто флиртува с попфолка – тя го преосмисля и вплита в собствената си вселена, където всичко е позволено, стига да е искрено. Това е албум за всички онези, чиито сърца бият в различен ритъм, и въпреки всичко, не спират да обичат.
