Винаги е вълнуващо да наблюдаваш как някогашна доминираща сила в музиката си връща трона след период на провали. Макар че терминът “завръщане” се използва все по-често в музикалната индустрия днес, обещанието за истинско прераждане все още има неоспоримо очарование. За момент изглеждаше, че Katy Perry е готова за това. Нейното господство като поп принцеса в началото на 2010-те години беше неоспоримо, с хитове, които дефинираха епохата. Несъмнено хората очакват Katy да си върне предишната слава, особено след хладния прием на “Witness” – албум, който се опита да съчетае музикалната ѝ идентичност с новооткритото ѝ политическо мислене. Наследника му “Smile” не успя да ѝ върне позициите с намерението си да заложи на сигурно.
И преди Katy Perry е залагала на клиширани фрази, но новият ѝ сингъл “Woman’s World” е особено разочароващ. Възхвалата на женствеността, сестринството, и майчинството в песента звучи неубедително и не е нищо повече от повърхностно затвърждаване на съществуването на жените. Макар че този вид несериозен феминизъм може да е бил приемлив по време на пика на популярността на Katy, през 2024 той изглежда крайно неадекватен. Недостатъците на песента се задълбочават от работата ѝ с продуцента Dr. Luke. Въпреки обвиненията в сексуално посегателство, отправени срещу него от Kesha, поп звездата е избрала да си сътрудничи с него в “Woman’s World” и предстоящия албум “143”. Това решение буди недоумение предвид текущия дискурс за солидарността, властовите динамики и музикалната индустрия. Работейки с Dr. Luke, Katy не само подрива собствените си феминистки идеи, но и проявява смущаващо незачитане на преживелите сексуално насилие.
Като фенове на Kesha е съкрушително да наблюдаваме как друга жена защитава правата на жените, като същевременно работи с предполагаем насилник. Завръщането към екипа, стоящ зад “Teenage Dream” и “Prism”, единствено заради успеха в класациите, без значение кой е замесен, е много разочароващо. Да се внушава, че успехът в поп музиката не може да се случи без Dr. Luke e абсурдно. Много артисти процъфтяват и без него. Иронията да издадеш феминистки химн, продуциран от човек, обвинен в ужасяващи деяния, е поразителна. Освен това, ролята му се простира отвъд продуцирането – той е и бек вокалист в песента.
Въпреки потенциалните имиджови рискове, свързани с работата с Dr. Luke, решението на Katy Perry е стратегически, макар и учудващ ход. С цел да привлече същата гей аудитория като Sam Smith и Kim Petras, певицата следва добре утъпкана пътека в поп музиката. Историята е пълна с примери за симбиоза между LGBTQ+ общностите и поп звездите, но връзката на самата Katy с тази демографска група не е толкова очевидна. Продължителните разногласия около песента ѝ “I Kissed a Girl” подчертават сложните ѝ отношения с куиър аудиторията, като обвиненията в queer-bating и обективизирането на куиър жени продължават.
Katy Perry несъмнено отбеляза напредък като съюзник на LGBTQ+ общността през годините. Подкрепата ѝ за брачното равенство и организации като The Trevor Project е за похвала. Както тя заяви в интервю през 2023: “Нямаше да съм тук без подкрепата на гей общността”. Опитите ѝ да се свърже с тази аудитория обаче често се усещат като стереотипизиращи. Макар и да признаваме camp и diva елементите в куиър културата, Katy определя гей мъжете като изключително обсебени от тези модели, което е твърде ограничаващо. Тази тенденция е особено очевидна в представянето на “Woman’s World”. Шаблонният текст на песента и типичната поп естетика изглеждат така изчислени, че да предизвикат сигурна реакция от страна на определена демографска група.
Видеоклипът към песента не прави ситуацията по-комфортна за Katy Perry. Клипът изглежда като една ужасяваща фантазия, направо извадена от наръчника на американския мъж. Той е като копие на “Satisfaction” на Benny Benassi, обвито в патриотично американско знаме. Този предполагаем израз на женското овластяване е доста проблематичен. Той използва старомодни консервативни образи, за да прослави нация с дълга история на потискане на маргинализирани групи. От системния расизъм и дискриминацията на LGBTQ+ до превръщането на женските тела в арсенал – Америка има своята тъмна страна, която този видеоклип откровено игнорира. Очаквано, проектът беше посрещнат с вълна от критики. Отчаяният опит на Katy Perry да защити видеото като сатира се провали. Както се казва, ако трябва да обясняваш една шега, тя вероятно не е смешна.
Като отдадени фенове на поп музиката искрено искаме Katy Perry да просперира. Надявахме се, че новият ѝ албум ще е триумф. Но “Woman’s World” задава различна посока. Изглежда, че много поп звезди вярват, че създаването на провокативен имидж, записването на стандартно денс парче и добавянето на няколко остроумни строфи е гарантираната рецепта за успех сред потребителите на “fast food музика”. Слушателите, обаче, копнеят за истинска връзка с артистите. В случая,можем да забележим маркетинговия трик от километри. Тази трансформация на Katy изглежда повече като следване на тенденция, отколкото като нещо автентично.
В отчаяния си стремеж да постигне успех Katy Perry жертва всички морални устои. Резултатът? Колосален провал. Сътрудничеството с който и да е друг продуцент на света би било по-малко безумно. Този прозрачен опит да се качи на феминистката вълна е нелеп, като се има предвид нейното утвърждаване на вредни стереотипи. “Woman’s World” е самоцелна авантюра, в която привилегировани жени се стремят към мъжкото одобрение, като едновременно с това претендират за феминистка корона. Вместо истинско застъпничество, Katy Perry е по-загрижена да поддържа имиджа си на “силна жена” на върха на една счупена система.
