Последното издание на Mad Cool Festival в Мадрид се оказа сбъдната мечта за много любители на музиката. Съставът на четиридневният фестивал, който продължи от 10 до 13 юли, преливаше от талантливи артисти и групи. Разбира се, горещото испанско слънце изискваше програмата да започне малко по-късно, но атмосферата остана безгрижна и приятна през всичките дни. Хората бяха там, за да пеят и танцуват заедно и да се забавляват, а организацията на фестивала беше на особено високо ниво след забележките от миналогодишното издание.
Пристигнахме в 18:00 часа на 10 юли на Iberdrola Music (индустриална зона, отдалечена от центъра на града) и се отправихме директно към главната сцена. Слънцето беше особено силно, но това не се отрази на ентусиазма ни – все пак ни предстоеше да видим две от най-вълнуващите имена на поп сцената през последните години.
Janelle Monae постави ударно начало на преживяването. Не се заблуждавайте от ранния час на изпълнението – подкрепена от деветчленен бенд, талантливата певица изнесе зареждаща ретроспекция на кариерата си. В един момент тя танцуваше с наметало, покрито с цветя, а в следващия се разхождаше в известните “vagina pants” от видеото на “Pynk”. Janelle е артист с главно ‘A’ през цялото време – вихрушка от впечатляващи сценични костюми, вдъхновяващи речи, изящна хореография и красиви вокали.
Dua Lipa открадна шоуто като първи хедлайнер на Mad Cool. Макар че сетлистът беше повторение на изпълнението ѝ от Glastonbury няколко дни по-рано, нямаше място за разочарование. Спомняте ли си онези, които критикуваха сценичното присъствие на звездата преди време? Е, те вече могат да замълчат завинаги. Всяко движение, всеки изкусителен поглед беше убедително отхвърляне на тези съмнения. Точно както на Glastonbury, Dua Lipa беше на сцената, за да се забавлява, и нищо не можеше да я спре. Сетлистът премина през всичките ѝ хитове и не остави публиката да си поеме въздух дори за секунда. В един от най-емоционалните моменти звездата се обърна към публиката на испански език, като изрази благодарността си и призова всички да се отдадат на момента.
Вторият ден започна със сета на Michael Kiwanuka на главната сцена. Музикантът и групата му звучаха добре, но енергията беше особена. Яркото следобедно слънце сякаш се размина с интроспективно настроение на музиката на британеца и голяма част от публиката не успя да резонира с бавното темпо на голяма част от изпълнението. Великолепните визуализации на екрана, които щяха да подсилят изпълнението, бяха приглушени от дневната светлина, а личните изповеди от текстовете сякаш се изгубиха в дневната шумотевица. Не беше трудно да си представим, че този сет би се получил по-добре късно вечер пред отбрана публика.
Броени минути по-късно фронтменът на Keane Tom Chaplin се удиви на морето от лица пред него. “Двадесет години от издаването на дебюта ни и все още имаме фенове извън Обединеното кралство?” – изненадано попита той. Изпълнението беше изпълнено със същата непоколебима отдаденост, която беляза дебюта им преди две десетилетия.
Докато Pearl Jam доминираха на главната сцена пред най-голямата публика за целия фестивал, Bomba Estereo поднесоха своята специфична магия на по-малката Orange Stage. Вокалистката Li Saumet излезе облечена в ефектна неонова пелерина, която светеше в тъмното и с церемониално пало санто в ръка, добавяйки нотка мистицизъм към атмосферата. Тя успя да покори тълпата с убедителни вокали и експлозивни танци.
Третият ден започна под звуците на страхотните вокали на Benjamin Clementine – една от най-интересните фигури на британската експериментална сцена. Той се пошегува с горещината, като закачливо изрази желание за по-хладно и престижно място за изпълнение, може би по-късно вечерта. Сетлистът беше еклектичен микс от барокови пиано балади и приповдигнати синтезаторни забивки, а визуализациите на екрана зад него допълваха въздействието.
Alec Benjamin беше тоталната противоположност – изпълнението му често звучеше разхвърляно и фалшиво, специфичния тембър на гласа започна да се натрапва неприятно в един момент, а за фон визуалните елементи от екрана изглеждаха като несполучливо копие на Ed Sheeran-ския “Autumn Variations”.
Облечен в слънчевожълт гащеризон и цветна риза, фронтменът на Black Pumas – Eric Burton се открояваше като запомнящо се присъствие на сцената. Хитовите соул звуци на групата му бяха също толкова забележителни, като изпълваха публиката с извисяващи фалцети и зареждащи ритми. В един от най-запомнящите се моменти досущ като черна пума, той скочи от сцената и се приземи до публиката, без да използва стълбите. Макар че на моменти музиката на Black Pumas звучи предвидимо на запис, шоуто им на живо е неоспоримо доказателство за таланта им.
Застанала пред плюшена завеса с неонов надпис “The Pearl”, Jessie Ware се обърна към публиката на Mad Cool: „Това е моят мадридски дебют и съм изключително щастлива да бъда тук!“ Нейното искрено вълнение се разнесе из въздуха, разпалвайки една от най-шумните тълпи на фестивала. Сцената се превърна в задушевно кабаре, а танцьорите демонстрираха експресивни секси движения, които бяха посрещнати с особено вълнение от гей контингента на фестивала. Jessie се впусна в дискотечен сетлист, отразяващ последните ѝ два албума. Когато сетът достигна своята кулминация, певицата научи цялата публика на хореографията на „Beautiful People“ – момент, който беше посрещнат с особено голям ентусиазъм от няколкохилядната тълпа.
Måneskin закриха вечерта с шумен рок спектакъл. Разтърсващите китарни сола, пулсиращия бас и гърмящите барабани се допълваха от ослепителна подвижна светлинна конструкция, която подсилваше въздействието. Необузданата наслада подхранваше всяка секунда от сета им и безпроблемно преплете политическия вой на „Gasoline“ с пънк енергията на „Bla Bla Bla“ и сексуалната освободеност на “I Wanna Be Your Slave”. Това определено беше една епична вечер за италианците и техните фенове.
Умората започна да си казва думата през четвъртия финален ден на Mad Cool, но Avril Lavigne успя да ни накара да забравим за всичко по време на носталгичния си сет, изпълнен с класики като “Girlfriend”, “Complicated” и “I’m With You”. Конфетите подчертаха триумфалния момент, в който таланта на поп-пънк иконата най-накрая получи признанието, което заслужаваше след години на недооценяване.
След концерта на Avril Lavigne вълна от фенове се втурна към съседната сцена Region of Madrid, за да хване Bring Me the Horizon. За съжаление, закъснението на метълкор бандата означаваше, че сетът им беше съкратен с 25 минути, което остави някои фенове разочаровани.
Короната на тазгодишното издание на Mad Cool поставиха The Killers. Техният вълнуващ сет хвърли публиката в състояние на чиста еуфория. Групата беше в най-добрата си форма, а Brandon Flowers поведе феновете с впечатляващо изпълнение на най-големите им хитове, сред които „Somebody Told Me“, “Human” и „Mr. Brightside“. Черешката на тортата? The Killers спазиха своята традиция да качат на сцената фен, който да изсвири на барабани парчето „For Reasons Unknown“.
