Charli XCX навлезе в ерата на злодея. Няколко месеца след издаването на пандемичния проект “how i’m feeling now”, присъствието ѝ в социалните медии подсказа, че певицата е на път да се присъедини към армията на Дявола. Кървавата корица на новият ѝ запис “CRASH” и препратките към хорър филми заляха интернета. През 2021 тя коментира в Twitter: “Харесвам злите поп звезди. Съвет към новите артисти: продайте си душата за пари и слава.”
Въпреки очевидното чувство за самоирония на Charli, с което сме свикнали през годините, много хора реагираха на постовете ѝ така, сякаш тя е сериозен лидер на култ и въплъщение на необясними негативни сили. Някои я помолиха да се покае и да потърси Бог. Дори обяснението на певицата, дошло по-късно, не успокои част от публиката: “Замислете се… Може би цялата кампания около този албум е коментар върху садистичната природа на поп музиката и корумпираната индустрия.”
Най-странното е, че всичко това се случва във времена, в които постоянно чуваме предупреждения да не вярваме на всичко в интернет. Charli казва на последователите си, че става злодей и те ѝ вярват. Истината, обаче е, че тя се възползва от вече установен културна фигура, според която популярната музика води до морална поквара. Корените на това вярване могат да бъдат проследени още до Paganini и Robert Johnson – музиканти, които често били свързвани с Дявола.
Образът на поп злодей е важна част от кариерата на много артисти. Сюжетният обрат може да бъде разгледан и като стратегия да освежиш кариерата си след застой, както и като реакция от страна на артиста по отношение на начина, по който е възприеман от чуждия поглед. Като публична личност, критиките и нападките са трудна част от живота ти. Когато не отговаряш на очакванията и нормите, получаваш ритници. В по-добрите случаи творецът ще наблегне именно на това, за което го мразят. Когато полицията заплашва Madonna с арест в Торонто, в случай, че симулира мастурбация на сцената (репетирана част от хореографията на “Like a Virgin” по онова време”, тя се отдава още по-агресивно на сексуалното изпълнение.
Играта с противопоставянето на доброто и злото е интересен начин, по който артистите разглеждат сложните нюанси на човешката природа. Трудно е да реагираш достойно, когато влезеш в интернет и четеш омразни коментари по твой адрес. Един творец шокира и скандализира тогава, когато си позволи да конфронтира публиката с неудобно съдържание.
Когато M.I.A. се сдоби с популярност за първи път, като британски музикант с шриланкски произход, тя успя да ни напомни колко различни за границите за артистите от различни раси. В документалния си филм “Matangi” тя коментира нападките по свой адрес, заради решението ѝ да засегне темата за геноцида в Шри Ланка – “Как трябва да си премеря думите, за да се чувстваш комфортно и да възприемаш информацията по лесен начин?”
През 2021 година Lil Nas X открито експлоатира хомофобската омраза от консервативни и религиозни тролове в интернет, като пусна линия от “сатанински Nike маратонки” и влезе в ролята на Дявола в свой видеоклип. Разбира се, това беше просто коментар, който Lil Nas X направи относно предположенията на хората, свързани с идентичността му.
Рекламната кампания на шестия албум на Taylor Swift “Reputation” пък се въртеше около враждата ѝ с Kanye West и Kim Kardashian. Когато я нарекоха змия онлайн, тя превърна змията в свой талисман. Заливана ежедневно от остри реакции и съмнения за автентичността ѝ, тя се превърна в кралицата на всичко онова, което нейните недоброжелатели я назоваха.
Има и по-особени случаи – бившата лидерка на електронната банда Crystal Castles Alice Glass коментира объркващия наратив за себе си в интернет: “Репутацията ми на злобен човек се изгради на базата на сексистки статии и лъжливи заглавия. Всички разказваха как съм побойничка и се бия в мош питовете. Изглеждаше сякаш агресирам без причина, но винаги се случваше след като сърфирам върху публиката и някой си сложи ръката под полата ми и ме опипа.” Години след като говори открито за сексуалния и физически тормоз, който е понесла от страна на другия член на групата Ethan Kath, тя издаде дебютния си соло албум, в който изразява гнева си.
В повечето случаи музикантите, които играят ролята на злодеи не са лоши хора. По-скоро те използват платформата си, за да изследват абсурдната концепция, че моралът е следствие на вкуса. Много таланти се влюбват в мрачния наратив, защото живеем във времена, в които културните ни ценности не са достатъчно ясни. Те ни карат да се замислим, дали много често ‘лошият’ не е прав.