Orville Peck е майстор на загадъчното изкушение. Той се появи за първи път на инди сцената през 2019 година, а каубойската шапка, маската с ресни и вкусът му за мода моментално завладяха публиката. Интригата около личността му първоначално засенчи музиката – добре обмислена стратегия, която продължава да поддържа дискусиите около Peck и днес. Зад тази мистерия се крие Daniel Pitout – музикант от южноафрикански произход, който понастоящем записва за Warner Records. Уникалната смесица от рокабили, кънтри и мрачен куиър поп на Orville си спечели одобрението на критиката и преданата фенска маса. Неговото звучене дори му донесе престижни сътрудници, като Shania Twain, която взе участие в EP-то му „Show Pony“.
Стимулиран от тласъка на успеха си досега, Orville Peck навлиза в нова територия със “Stampede” – тази на дуетните албуми (нещо обичайно за кънтрито от 70-те и 80-те години). Проектът е колекция от кавъри и авторски парчета, в които участват разнообразни артисти, което води до смесени резултати. Макар че записът често носи приятни емоции, експериментите на каубоя с тази динамика са непостоянни. Песни като „Death Valley High“ с Beck първоначално обещават интересна заигравка с фънк звучене, но в крайна сметка се сриват поради безлична horn секция и неуместен рап куплет. Дуетът с Elton John в „Saturday Night’s Alright (For Fighting)“ също разочарова и звучи, като дразнещ кавър, по-подходящ за мюзикъл на Netflix.
По неравния терен на “Stampede” някои песни правят добро впечатление. „The Hurtin’ Kind“ с Midland се откроява, подчертавайки силните вокали на Orville Peck в запомнящ се кънтри-поп аранжимент. Адаптацията на „Papa Was a Rodeo“ с Molly Tuttle е смела и вдъхновена повест за пътешественика. Вдъхновената от мариачи звученето „Miénteme“ с Bu Cuaron е енергично и изненадващо латино поп парче, а „Midnight Ride“ е диско бижу със зареждащ припев, в който таланта на поп кралицата Kylie Minogue изпъква. Неостаряващата мъдрост на Willie Nelson оставя отпечатък върху „Cowboys Are Frequently Secretly Fond of Each Other„, а Noah Cyrus и Peck си хармонизират по красив начин в нежната балада „How Far Will We Take It?„. Въпреки че тези акценти си заслужават, те не могат да прикрият цялостната липса на хомогенност в албума. От тази гледна точка “Stampede” прилича повече на компилация от самостоятелни песни, отколкото на изцяло завършен проект.
Както вече разбрахте, “Stampede” се отличава с впечатляващ списък от гости. И все пак, въпреки че звездната сила е неоспорима, Orville Peck се затруднява с превръщането на проекта в нещо по-специално. Албумът често звучи разпокъсано, тъй като се колебае между почтителното преклонение пред класическото кънтри и прекомерения блясък на днешната музика. За артист, известен с характерното си звучене, “Stampede” е неочаквано отклонение.
7/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
