P!nk едва ли има нужда от представяне. Нейният пробив с “Missundaztood” през 2001 година я утвърди като поп звезда с бунтарски дух, а комбинацията от поп-рок с шумни китари и приятното чувство за хумор я превърна в любимка на милиони. Дори когато се насочи целенасочено към обичайния поп канон с по-късните си албуми “Funhouse” и “The Truth About Love”, парчетата на Alecia (рожденото име на P!nk) продължиха да звучат като свиреп бунт срещу изостаналите социални и политически конструкции.
Въпреки непокорния дух на P!nk, последните ѝ албуми следват познат модел – микс от скромни балади, няколко по-остри китарни рифа и позитивни поп химни, най-често композирани с помощта на шведски талант. И докато “Beautiful Trauma” установи тази формула убедително, наследниците му започнаха да си приличат прекалено много. “TRUSTFALL” успя да създаде илюзията за някакво разчупване с първите си два сингъла (“Never Gonna Not Dance Again” и заглавното “TRUSTFALL”, което взима много назаем от Robyn), но за съжаление останалата част от записа се развива предвидимо и скучно.
Разсъжденията на певицата за остаряването и за несъвършения ѝ брак с Carey Hart започват да ни изтощават на този етап. Текстовете, в които тя отчаяно продължава да се представя като аутсайдер, започват да губят връзка в реалността днес, когато тя е масова любимка на всички дами и господа на средна възраст. Впечатляващо е колко много от майките на връстниците ми харесват P!nk! През 2023 година никой не я смята за “the enemy”, “a witch” или “the villain”, както тя пее в едно от по-динамичните парчета в албума “Hate Me”.
Колаборациите също не допринасят с нищо добро. Гласът на Chris Stapleton e страхотен сам по себе си, но не се вписва добре до нейния. Затова изобщо не се нуждаехме от продължениe на “Love Me Anyway”. Дуетът с The Lumineers “Long Way to Go” е приятен, но звучи повече като пригоден за техен албум. First Aid Kit са много талантливи, но “Kids in Love” не се запомня с нищо.
Основният проблем на голяма част от “TRUSTFALL” е, че всеки би могъл да изпее тези песни, а феновете на P!nk се влюбиха в музиката ѝ заради индивидуалността, която тя внася в нея. “Get the Party Started”, “So What” и дори “What About Us” бяха песни, които носеха 100% от ДНК-то ѝ. Парчетата тук не са такива. “Never Gonna Not Dance Again” е единствения безпрецедентен highlight, благодарение на блестящия припев и пищния аранжимент.
“TRUSTFALL” разочарова, тъй като не звучи особено различно от “Beautiful Trauma” и “Hurts 2B Human”, а парчетата се забравят бързо. Крайно време е P!nk да остави репутацията си на гневен аутсайдер в миналото и да направи нещо ново. Все пак страничният ѝ проект You+Me ни изненада толкова приятно преди 10 години именно заради неочаквания подход.
6/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.