Повече от година след като албумът DeBí TiRAR MáS FOToS утвърди Bad Bunny като глобален феномен, той даде най-силното доказателство за културното си влияние с изпълнението си в шоуто на полувремето на Super Bowl LX. В седмиците преди събитието решението му да не изпълни нито една песен на английски беше активно обсъждано от критиците и често представяно като риск или предизвикателство към американската публика. На самата сцена обаче Bad Bunny показа, че днешната световна аудитория не се нуждае от превод, за да усети емоцията и посланието на музиката му.
Изборът на начална сценография от страна на Benito не е случаен. Захарната тръстика е в основата на ромовата индустрия и ключов елемент от експортния образ на Карибите, но тя носи и тежката памет за икономическа експлоатация и историческо страдание в Пуерто Рико. Чрез тази визуална метафора Bad Bunny насочва вниманието към колониалните белези на острова, които продължават да определят реалността му и днес. Препратката е към 1898 година и американската инвазия, която бележи решаващ поврат в съдбата на Пуерто Рико. След смяната на властта местната валута е обезценена, а традиционният земеделски модел е разрушен и заменен с индустриализирано производство на захар.
Шоуто започва с Tití Me Preguntó – песен, която на пръв поглед звучи като закачлив разпит от леля му за любовния му живот. Зад лекотата на ритъма и хумористичния наратив обаче стои момент на самоанализ. В текста Benito признава, че дългият списък от сексуални партньори често е начин да прикрие страха си от истинска близост. Когато му е поднесен годежен пръстен, реакцията му е рязко отдръпване и категоричен отказ. Вместо да го приеме, той предава пръстена на мъж от публиката. Присъствието на улични търговци на сцената не е просто декор. Чрез тях Bad Bunny отдава почит на неформалните икономики, които поддържат пулса на Латинска Америка. Това е препратка към културата на квартала – пространство, в което предприемачеството е необходимост, родена от липсата на реални алтернативи.
Включването на бокса добавя още един слой символика. От една страна, спортът предлага път за излизане от бедността чрез дисциплина, талант и саможертва. От друга, боксът често се превръща в сцена за утвърждаване на мачизма, където мъжествеността се доказва чрез физическа издръжливост, болка и доминация. Именно този модел на токсична мъжественост е поставен под въпрос в следващия ключов момент от шоуто с парчето Yo Perreo Sola. Според широко разпространени интерпретации песента е вдъхновена от трагичната съдба на Alexa – транс жена, убита и изоставена край пътя. Случаят разтърси Пуерто Рико преди години и отвори необходим разговор за насилието, основано на пол и идентичност.
Силно впечатление прави и сватбената церемония, белязана от неочакваната поява на Lady Gaga. Истинският почетен гост в този момент обаче не е поп звездата, а салсата. Нейното звучене в толкова емблематично американско пространство е рядък жест към жанр, който традиционно остава ограничен до домашни събирания и затворени общности. Сцената пресъздава атмосферата на квартално тържество, в което музиката, танцът и шумът са постоянна част от ежедневието. Особено силен е образът на дете, заспало върху купчина столове, напълно необезпокоявано от врявата наоколо. Чрез него Bad Bunny подчертава, че за много латино деца празнуването е естествената среда, в която израстваш.
На сцената се появява и семейство, което става свидетел на момента, в който Bad Bunny влиза в историята като първия артист, спечелил Грами за Албум на годината с изцяло испаноезичен проект. Когато Benito подава статуетката на малко момче, жестът се превръща в ясно послание към всяко латино дете пред екрана, че произходът не е пречка, а източник на сила.
Към шоуто се присъединява Ricky Martin за LO QUE LE PASÓ A HAWAii – песен, която засяга темата за джентрификацията и желанието на външни наблюдатели да притежават начина на живот и екзотиката на Пуерто Рико, без да поемат отговорност за културата и хората, които стоят зад тях. По време на El Apagón осветителните стълбове се превръщат в пряка метафора за ежедневието в Пуерто Рико и за дълбоката енергийна криза, с която жителите на острова живеят от години. Самата песен действа като открит акт на конфронтация. El Apagón е безкомпромисна критика на културното присвояване, насочена срещу нагласата, че „всички искат да бъдат латино“, докато политическите и социалните реалности удобно се пренебрегват.
Финалът на шоуто е белязан от силен символичен жест – на сцената се появяват знамената на всички държави от Америките. Това е открит поклон към милионите латино хора, които живеят т.нар. Американска мечта всеки ден, но въпреки това често се чувстват като аутсайдери в Съединените щати. След фразата “God Bless America” Benito изброява всяка една нация. Посланието е недвусмислено: културата, която той представлява, не е периферия, а континент.
