Shamir – Ten

По случай десетгодишнината от дебютния си албум Ratchet, Shamir се завръща с Ten – едновременно сбогуване и концептуална кулминация на своята дискография. Десетият и обявен за последен студиен албум на артиста събира неиздадени демо записи, написани от негови близки приятели. Ten изследва пътя от черновата до завършеното произведение.

Въпреки своята сантименталната стойност, албумът не успява напълно да разгърне потенциала си. Макар че съдържа проблясъци в качеството, Ten често се усеща като лишен от енергията и експерименталната смелост, с които Shamir спечели вниманието ни през годините. Песента I Love my Friends изразява сърдечна благодарност към хората, които стоят най-близо до артиста – онези, които го подкрепят безусловно дори в най-уязвимите му моменти и споделят с него взаимна обич. Това е сантимент, който макар да звучи почти банално на повърхността, носи универсално човешко послание.

И все пак, парадоксът на Ten се крие именно в това, че желанието за автентична свързаност е ясно заявено, но сякаш албумът налага несъзнателна дистанция. Вместо песните да предизвикат момент на емоционално резониране, те често се задоволяват с по-повърхностни щрихи. Пример за това е моментът, в който Shamir споменава unsend-ването на съобщение към отчужден близък. Макар и на пръв поглед емоционална сцена, тя не навлиза в дълбочина, която би могла да я превърне в наистина въздействащо признание. 

Въпреки своите недостатъци, Ten не заслужава пренебрежителна критика. В същността си албумът е състрадателно изследване на приятелството – концепция, която продължава да носи висока емоционална стойност, особено в свят, който често е враждебен към чернокожите куиър хора. В този контекст, жестът на Shamir да даде нов живот на песните на своите приятели е силно символичен. Това е акт на солидарност, който превръща Ten в платформа за взаимна подкрепа и артистично доверие. Поканата, отправена чрез този албум, заслужава да бъде приета, дори и само заради добрите намерения, които я движат.

6/10

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

The Neighbourhood ще свирят за първи път в България на Release Sofia Festival

С концерта на The Neighbourhood Release Sofia Festival обявява първото име в дебютната си програма. Фестивалът стъпва върху концепцията и опита на Release Athens, един от утвърдените музикални фестивали в Гърция.

ROSALIA спечели Албум на годината на Latin Grammy Awards 

Победата бележи поредния исторически момент в кариерата на ROSALIA, която през последните години се утвърди като един от най-смелите и новаторски артисти на международната музикална сцена.

Tame Impala, Dua Lipa и SZA са хедлайнерите на Coachella 2027

Madonna, Phoebe Bridgers и Robyn също са в програмата, а Daddy Yankee ще направи дебюта си на фестивала в Индио.

Антон Котас представи новия сингъл Кажи ми Да 

По думите на Котас идеята за песента се оформя по време на летните му пътувания из Европа. Като повод за промяната в звученето той посочва музиката, която е слушал в клубовете, и общуването с хора от различни държави, сред които Италия, Бразилия, Полша и Испания.

Боян Тодоров представи дебютния си албум Квартал Носталгия

аедно с премиерата на албума Боян Тодоров представя и новия си сингъл Не Можеш Да Обичаш. Песента има специално място в проекта, тъй като именно тя поставя началото на творческия процес по създаването му.

Leena – Sequence Trilogy

Sequence Trilogy е най-събирателното и изчерпателно експозе за преживяванията...

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Related Articles