По случай десетгодишнината от дебютния си албум Ratchet, Shamir се завръща с Ten – едновременно сбогуване и концептуална кулминация на своята дискография. Десетият и обявен за последен студиен албум на артиста събира неиздадени демо записи, написани от негови близки приятели. Ten изследва пътя от черновата до завършеното произведение.
Въпреки своята сантименталната стойност, албумът не успява напълно да разгърне потенциала си. Макар че съдържа проблясъци в качеството, Ten често се усеща като лишен от енергията и експерименталната смелост, с които Shamir спечели вниманието ни през годините. Песента I Love my Friends изразява сърдечна благодарност към хората, които стоят най-близо до артиста – онези, които го подкрепят безусловно дори в най-уязвимите му моменти и споделят с него взаимна обич. Това е сантимент, който макар да звучи почти банално на повърхността, носи универсално човешко послание.
И все пак, парадоксът на Ten се крие именно в това, че желанието за автентична свързаност е ясно заявено, но сякаш албумът налага несъзнателна дистанция. Вместо песните да предизвикат момент на емоционално резониране, те често се задоволяват с по-повърхностни щрихи. Пример за това е моментът, в който Shamir споменава unsend-ването на съобщение към отчужден близък. Макар и на пръв поглед емоционална сцена, тя не навлиза в дълбочина, която би могла да я превърне в наистина въздействащо признание.
Въпреки своите недостатъци, Ten не заслужава пренебрежителна критика. В същността си албумът е състрадателно изследване на приятелството – концепция, която продължава да носи висока емоционална стойност, особено в свят, който често е враждебен към чернокожите куиър хора. В този контекст, жестът на Shamir да даде нов живот на песните на своите приятели е силно символичен. Това е акт на солидарност, който превръща Ten в платформа за взаимна подкрепа и артистично доверие. Поканата, отправена чрез този албум, заслужава да бъде приета, дори и само заради добрите намерения, които я движат.
