Скенер: Frank Zappa

Скенер: Siouxsie and the Banshees

В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees...

Скенер: Patti Smith

Patti Smith е единствена по рода си. Музикалната икона...

Скенер: USHER

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Low

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Share

​​Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното.

Преди смъртта си през 1993 година Frank Zappa остави на света огромно творчество, което и до ден днешен продължава да обърква, фрустрира и впечатлява различни слушатели. Трудно ще откриете толкова втори толкова продуктивен творец през последния век, а експериментите му с различни жанрове и особения характер са другите разпознаваеми черти на този труден артист. От основаването на The Mothers of Invention в средата на 60-те до края на живота си, Frank Zappa не спира да прекрачва различни граници, а ние сме насреща за да отсеем най-важните му записи.

Шедьовърът

We’re Only In It For the Money (1968):

За човек, който не може да понася психеделичната вълна през 60-те, Frank Zappa знае как да пише страхотна психеделична музика. “We’re Only In It For the Money” е отговора към The Beatles-кото “Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band”. Сатиричният албум осмива трендовете и субкултурните течения по онова време, които според Zappa не са особено по-различни от потиснатите консерватори на 50-те. “We’re Only In It For the Money” е не само най-завършеният албум със състава на The Mothers of Invention, но и един от най-великите експериментални албуми в историята.

Класиките

Freak Out! (1966):

“Freak Out!” поставя началото на дискографията на Frank Zappa с неочакван микс от рокендрол, doo-wop и ранна психеделия. За времената, в които излиза, албумът звучи като проект на пришълец от друга планета, който е попаднал на Земята и е решил да запише саркастичен рок запис, с който да се подиграе на музикалните традиции. Освен с разнообразието си, изданието е известно като един от първите концептуални албуми, както и една от първите двойни плочи.

Hot Rats (1969):

“Hot Rats” е първият албум, който Frank Zappa издава след разпадането на The Mother of Invention. И до ден днешен критиците продължават да се възхищават на джаз фюжън инструменталите в него, оглавени от спиращото дъха “Peaches en Regalia”. През годините Zappa ще продължи да експериментира с джаз жанра, но никога повече няма да повтори свободната и медитативна атмосфера на триумфалния “Hot Rats”.

Задължителните

Over-Nite Sensation (1973):

С “Over-Nite Sensation” кариерата на Frank Zappa започва да навлиза в нови измерения на популярност. Прогресив рок звученето, което той започва да култивира тук, ще го отведе до комерсиални успехи през следващите години. “Over-Nite Sensation” се отличава от повечето последвали записи с грубите и скандалните си порнографски текстове, които прекрачват много морални бариери.

Apostrophe (‘) (1974):

“Apostrophe (‘)” е несъмнено най-комерсиално звучащият албум на Frank Zappa, наредил го до имената на други рок класици. За щастие, скокът в мейнстрийма не идва с пълно жертване на обичайното чувство за хумор, както си проличава още в откриващото “Don’t Eat the Yellow Snow”. Китарните партии на Zappa в албума оставят траен отпечатък, а изненадващия принос на Jack Bruce от Cream също не е за подценяване.

Joe’s Garage (1979):

“Joe’s Garage” е амбициозна рок опера в три действия, която продължава 115 минути. Действието се развива в антиутопичен свят, в който музиката е забранена със закон от тоталитарен лидер. Защо? Защото той смята, че така ще се разрешат проблемите с инфлацията. Албумът събира на едно място всички най-впечатляващи черти на Frank Zappa: брилянтната сатира, разказваческите му талант и уменията му като инструменталист и нетрадиционен композитор.

Препоръчителните

Uncle Meat (1969):

“Uncle Meat” е един от най-смелите и екстремни албуми на Frank Zappa. Това е голямо признание в творчество, което рядко залага на безопасни решения. Записът е планиран като саундтрак към sci-fi филм, който разказва за сексуалните завоевания на The Mothers of Invention. За неподготвения слушател “Uncle Meat” може да звучи като неконтролиран хаос, но за тренираното ухо експериментите с иновативни студийни манипулации имат своята стойност.

The Grand Wazoo (1972):

“The Grand Wazoo” продължава да дълбае в джаз фюжън интересите на Frank Zappa, засегнати за първи път в “Hot Rats” (1969). Биг-бенд аранжиментите на записа надскачат музиката от предшественика “Waka/Jawaka” (1972) с по-софистицирани аранжименти, виртуозни китарни сола и страхотно изпълнение от барабаниста Aynsley Dunbar, който успява да блесне като един от най-добрите музиканти, работили със Zappa през годините.

Противоречивите

Weasels Ripped My Flesh (1970):

“Weasels Ripped My Flesh” не е слаб албум, но е първия запис, в който Frank Zappa рециклира стари песни, записани с The Mothers of Invention още преди 1968 година. Въпреки безспорното качество на част от тях, на проектът му липсва цялостен фокус, особено сравнен със заобикалящите го “Hot Rats” (1969) и “Chunga’s Revenge” (1970). Постоянните превключвания между студийни и лайв записи също не помага.

The Man From Utopia (1983):

“The Man From Utopia” би бил един от най-добрите късни албуми на Frank Zappa, ако не бяха посредствените парчета “SEX” и “Cocaine Decisions”, както и лошата продукция. Измежду тези лоши решения се крият впечатляващи  композиционни постижения и похвати. За китарните партии пък Zappa си партнира с виртуози като Steve Vai и Ray White.

Незадоволителният

Lumpy Gravy (1967):

“Lumpy Gravy” е музикален франкенщайн, който обединява несъвместими звуци в странен колаж от класическа музика до прото-електроника и spoken word. Резултатът е фрагментиран и шизофреничен експеримент, който звучи интересно на хартия, но не успява да звучи толкова добре през слушалките/колоните. Сравнен с най-добрите албуми на Frank Zappa, “Lumpy Gravy” звучи наивно и неясно.

Избягвай!

Thing-Fish (1984):

“Thing-Fish” е концептуален провал, който рециклира стари песни и се опитва да ги обедини в история, но оставя впечатление по-скоро за мързелив опит. Освен това, идеите зад историята са жалки опити от Frank Zappa да бъде скандален и шокиращ. Тук са очакваните провокации по темата за расизма, сексизма, феминизма и СПИН епидемията, но липсва ясно послание, а песните са изпълнени през призмата на специално измислено алтер его, което дразни слуха с вокалните си маниери.

Останалите

“Absolutely Free” (1967) е логичното продължение на дебюта “Freak Out!” (1966). “Cruising with Ruben & the Jets” (1968) e концептуален 50-тарски doo-wop. “Burnt Weeny Sandwich” (1970) преработва неиздадени песни на The Mothers of Invention. “Chunga’s Revenge” (1970) е преходен албум, обединяващ несъвместими елементи от различните периоди на Zappa. “Fillmore East – June 1971” (1971) е впечатляващ концертен албум и може би най-доброто издание с вокалите на Flo и Eddie, а “Just Another Band from L.A.” (1972) е разочароващото му продължение. “Waka/Jawaka” (1972) е джаз фюжън в духа на Miles Davis. “Roxy & Elsewhere” (1974) е най-лесносмилаемия концертен запис на Frank. “One Size Fits All” (1975) се отличава с една от най-добрите продукции в творчеството на Zappa. “Bongo Fury” (1975) е колаборация с Captain Beefheart от The Magic Band. “Zoot Allures” (1976) бледнее пред повечето му албуми от 70-те. “Studio Tan” (1978) е дом на най-дългата джаз композиция на Frank Zappa – 20-минутната “Greggery Peccary”. “Sleep Dirt” (1979) е замислен като продължение на “Hot Rats” (1969), но не успява да оправдае високите очаквания. “Sheik Yerbouti” (1979) успява да балансира леснослушаеми композиции с лирически провокации. “Orchestral Favorites” (1979) e инструментален албум, изсвирен от Abnuceals Emuukha Electric Symphony Orchestra. “Shut Up’ n’ Play Yer Guitar” (1981) e импровизиран инструментален албум с китарни сола. “You Are What You Is” (1981) e вероятно най-достъпния албум от късното творчество на Zappa. “Ship Arriving Too Late to Save a Drowning Witch” (1982) е половинчат албум с много пълнеж. “London Symphony Orchestra” (1983) и “The Yellow Shark” (1993) са амбициозни опити за съвременна класическа музика. “Them or Us” (1984) може да се похвали с качествен материал, но е твърде дълъг. “Francesco Zappa” (1984) преработва италиански класически композиции от 18-ти век. “Jazz From Hell (1986) e инструментален запис, фокусиран върху използването на цифрови синтезатори. “You Can’t Do That On Stage Anymore” (1988-1992) е поредица от концертни записи, записани през цялата кариера на Frank Zappa. “Broadway The Hard Way” (1988) е един от най-подценените силни албуми в дискографията му с изненадващо участие от Sting.