Скенер: Kate Bush

Скенер: Siouxsie and the Banshees

В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees...

Скенер: Patti Smith

Patti Smith е единствена по рода си. Музикалната икона...

Скенер: USHER

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Low

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Sting

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Share

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното за слушане.

Във Великобритания Kate Bush става популярна още с издаването на дебютния си сингъл “Wuthering Heights” през 1978 година, а през следващите десетилетия се превръща в същинска музикална институция. За останалата част от света, обаче, експерименталната певица си остава една добре опазена тайна и се слави с по-скоро култов статус, а мейнстрийм аудиторията я свързва единствено с хита ѝ от 1985 година “Running Up That Hill (A Deal With God)”. За тези от вас, които искат да се впуснат надълбоко света на Kate Bush – стягайте коланите и се дръжте здраво, тъй като ви очакват редица чудеса и изненади.

Шедьовърът

Hounds of Love (1985):

“Hounds of Love” е парадокс, защото с него Kate Bush едновременно достига комерсиалния си потенциал, но и реализира едно от най-амбициозните си концептуални начинания. До голяма степен албумът се ражда от необходимост, след като “The Dreaming” (1982) се проваля комерсиално. Мотивирана да надмине себе си, певицата се оттегля във ферма в провинцията и създава парчетата в домашното си студио. “Hounds of Love” е не просто албума с “Running Up That Hill” – цялата първа половина впечатлява с хитови композиции, а втората половина, озаглавена “The Ninth Wave” е съставена от седем последователни експериментални парчета, които разказват историята на жена, изгубена в морето.

Класиката

The Kick Inside (1977):

Kate Bush се научава да свири на пиано и да композира песни на 11-годишна възраст,  а само няколко години след това записва първите си демота и впечатлява една от най-големите рок звезди в света – David Gilmour от Pink Floyd. “The Kick Inside” излиза, когато певицата е на 19 години и се превръща в един от най-необичайните успехи във времена, в които Англия е разклатена от пънк и ню уейв вълната. Музиката на Bush блести с еклектика и театралност, каквато никой не е чувал по онова време, а водещият сингъл “Wuthering Heights” я превръща в едно от най-обсъжданите имена на родна земя. Запитана от журналистите тогава, тя признава: “Късметлийка съм, че успявам да се изразявам толкова свободно, но бих искала да науча повече за техническата страна на нещата, за да мога да продуцирам собствената си музика.” Както вече се досещате, това също се случи броени години след “The Kick Inside”.

Задължителните

Never for Ever (1980):

През 1979 година Kate Bush приключва шестседмично турне, което я изтощава емоционално до такава степен, че тя не изнася нито един самостоятелен концерт през следващите 35 години. За щастие, британката продължава да създава музика, а “Never for Ever” е първият албум, за който тя допринася и от продуцентска гледна точка. Аранжиментите са непредвидими и интригуващи, а особено революционна е употребата на дигиталния синтезатор и семплър Fairlight CMI, който до онзи момент е използван единствено от Peter Gabriel. Текстовете също поемат във все по-необичайни посоки, разказвайки истории за убийства, тайни, призраци, и ядрени войни.

The Dreaming (1982):

Години след издаването на “The Dreaming” Kate Bush описва албума като “пълна лудост”. Няма да спорим с нея. Въпреки че записа не продава достатъчно копия, певицата достига абсолютен артистичен триумф, в опита си да изтласка всички страни на креативността си до краен предел. Въпреки че на първо слушане 10-те парчета ще ви изтощят с предизвикателните си аранжименти, те са толкова многопластови, че ще откривате нови детайли в тях години наред. Въпреки присъствието на мандолина, гайда и диджериду (духов инструмент, създаден от аборигените в Австралия), Kate използва гласа си по особено необикновени начини, като във финалното “Get Out of My House” се трансформира дори в ревящо магаре.

Препоръчителният

The Sensual World (1989):

“As the people here grow colder, I turn to my computer and spend my evenings with it, like a friend.” Днес е трудно да повярваме, че с тези думи започва песен от 80-те години, толкова дълго време преди интернет да промени света, но това е първия куплет от “Deeper Understanding” на Kate Bush. “The Sensual World” е едновременно иновативен и потопен в различни фолклорни музикални традиции. Заглавното парче е с келтско звучене, докато Трио Българка се включва в други три композиции. Вокалните линии са лишени от театралността на по-ранното творчество на Kate, но текстовете са все така ексцентрични и любопитни. 

Противоречивият

Aerial (2005):

Издаден след 12-годишна почивка от музикалната индустрия, “Aerial” доказва за пореден път колко отдалечена от модерните тенденции е Kate Bush. Албумът звучи така сякаш не е минало време от последното сбогуване на звездата, а в текстовете тя разкодира математически загадки и се обяснява в любов на перални. Въпреки топлото посрещане от страна на критиците през 2005 година, не може да отречем, че “Aerial” е твърде дълъг и често се губи в големите си идеи, а концептуалната му втора половина “A Sky of Honey” се опитва да повтори успеха на “The Ninth Wave” от “Hounds of Love”, без особен успех.

Незадоволителният

The Red Shoes (1994)

В началото на 90-те Kate Bush преминава през няколко големи сътресения – раздялата ѝ с Del Palmer, смъртта на китариста ѝ Alan Murphy и на майка ѝ Hannah. Когато “The Red Shoes” най-накрая излиза на пазара след редица отлагания, други алтернативни музиканти, повлияни от британката (като Tori Amos, Björk и Sarah McLachlan), вече са в светлината на прожекторите. За съжаление, опитът на Kate този път не е толкова успешен и за първи път тя звучи така сякаш следва трендове, вместо да ги задава.

Останалите

“Lionheart” (1978) рециклира песни, написани за дебюта “The Kick Inside” (1977) и не успява да запази високото ниво. “50 Words for Snow” (2011) е интересно упражнение по разказвачество, но музикално звучи като ембиънт страничен проект, вместо като истински албум на Kate Bush.