Скенер: Madonna

Скенер: Siouxsie and the Banshees

В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees...

Скенер: Patti Smith

Patti Smith е единствена по рода си. Музикалната икона...

Скенер: USHER

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Low

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Share

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното. 

Вече четири десетилетия “кралицата на поп музиката” Madonna продължава да предизвиква критиците и да изненадва с интересни творчески завои. Сред 14-те ѝ студийни албума, компилациите и няколкото саундтрака, ще откриете всичко – смело композиране, жестоки сътрудничества, емблематичен поп и неочаквани завои, провокиращи силни реакции. 

Шедьовърът:

Ray of Light (1998):

Създаден след раждането на дъщеря ѝ Lourdes, “Ray of Light” е ‘магнум опуса’ в творчеството на Madonna. Учението на Кабала и философията на йогата оказват влияние на певицата в този съдбовен момент от живота ѝ, а електронната и психеделична продукция на William Orbit създава съвършената платформа, върху която поп иконата размишлява върху въпроси като смъртта на егото и личната трансформация. Въпреки безспорното влияние на “Ray of Light” върху музикалната сцена, трудно ще намерите негов еквивалент.

Класиката:

Like a Prayer (1989):

“Like a Prayer” успява да обобщи всичко най-добро от първото десетилетие в кариерата на Madonna и да затвърди мястото ѝ в музикалния небосклон. Заглавното парче сравнява любовта и сексуалния екстаз с религиозно преживяване, а феминисткият химн “Express Yourself” си остава мантрата, по която певицата продължава да се води и до днес – свободно изразяване и липса на компромиси.

Задължителните:

Еrotica (1992):

С “Erotica” Madonna предизвиква границите на масовата аудитория в началото на 90-те години, а последствията от тази революция се усещат в бизнеса и до днес. Предизвикателство за консервативната Америка по онова време, записът звучи като музикалния еквивалент на гореща нощ, изпълнена със страстен секс и твърде откровени разговори. И всичко това се случва по време на СПИН епидемията, когато сексуалната позитивност е под прицел.

Confessions on a Dance Floor (2005):

“Confessions on a Dance Floor” е албумът, който връща Madonna под светлините на диско топката след значително по-експерименталните и елегични предшественици. С продукция, силно повлияна от Giorgio Moroder, записът изненадва с енергията на дебют, въпреки че излиза цели 25 години след началото на кариерата ѝ. А това, че голяма част от страхотните денс поп парчета в “Confessions” имат и стойностно послание е черешката на тортата.

Препоръчителните:

True Blue (1986):

Най-продаваният албум на жена през 80-те години.Madonna достига комерсиалния си зенит с този блокбъстър. Вероятно като реакция към изкуствения синтетичен звук на онези времена, “True Blue” избухва с органични инструментали и красиви симфонични партии. Голяма част от парчетата са вдъхновени от тогавашната ѝ връзка със Sean Penn, а high pitch-натия тон на гласа ѝ в първите два албума е заменен от по-нюансирани изпълнения.

Music (2000):

Едва ли някой фен през 80-те години си е представял, че един ден Madonna ще възприеме образа на каубойка и то след един от най-успешните си албуми. Заглавието “Music” може би звучи консервативно за стандартите на поп музиката, но съдържанието далеч не е “по формула” – рейв електроники се редуват с атмосферични балади. А някъде там е и кънтри-поп експеримента “Don’t Tell Me”, превърнал се в символ на проекта.

Противоречивият:

American Life (2003):

Обложката, интерпретираща известния портрет на Che Guevara е най-малко странното нещо в “American Life”. Несъмнено най-подцененият албум в дискографията на Madonna продължава да поляризира и до днес. Авангардният микс от акустичен фолк и агресивна електроника в най-добрите традиции на Mirwais се оказва твърде смел за някои слушатели, но несъмнено се разгръща в безкомпромисни парчета, които засягат не само американската политика, но и личните травми на певицата.

Избягвай:

MDNA (2012):

Немалка част от късната кариера на Madonna е маркирана от следването на музикални трендове със смесени резултати. “MDNA” разчита на EDM течението, особено модерно преди 10 години. Липсата на идентичност, конкретна цел и невдъхновените бийтове превръщат албума в най-голямото разочарование, което тя ни е поднасяла досега.

Останалите:

“Madonna” (1983) и “Like a Virgin” (1984) са ентусиазираните опити на певицата да се докаже като обещаваща фигура на поп сцената, “Bedtime Stories” (1994) е нетипичен, но сполучлив експеримент с R&B, “Hard Candy” (2008) пропилява потенциала на певицата с безличната и вече изтъркана продукция на Timbaland, “Rebel Heart” (2015) е каша от стилове и влияния, а “Madame X” (2019) е най-вълнуващото, което Madonna е издавала от години насам, но auto-tune-а?!