Скенер: Pet Shop Boys

Скенер: Siouxsie and the Banshees

В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees...

Скенер: Patti Smith

Patti Smith е единствена по рода си. Музикалната икона...

Скенер: USHER

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Low

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Share

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното. 

През 1981 година Neil Tennant и Chris Lowe се запознават в магазин за озвучителни системи, в който пазаруват. Едва няколко месеца по-късно двамата сформират групата Pet Shop Boys, обединени от страстта си по денс музика и електронни инструменти. Четири десетилетия по-късно двамата продължават да наелектризират лоялните си фенове с разпознаваема музика.

Класиката:

Actually (1987):

След любопитния дебют “Please” всеки елемент си намира мястото в “Actually” – един от най-успешните поп албуми през 80-те години. Сътрудничеството с продуценти и композитори като Stephen Hague, Shep Pettibone и Ennio Morricone ражда вдъхновени и социално ангажирани денс хитове, засягащи теми като отношението на Църквата към гей хората (“It’s a Sin”), СПИН епидемията и консуматорството.

Задължителните:

Introspective (1988):

След като завладяват музикалните класации с някои от най-големите си хитове, Pet Shop Boys решават да се предизвикат и да експериментират с “Introspective” – 48-минутна клубна бомба, която съдържа едва шест дълги парчета. Като формат записът напомня повече на EP-то им с ремикси “Disco”, а финалният резултат оправдава напълно амбициите на групата. Разгледан в контекста на дискографията им, “Introspective” е красива аномалия, която продължава да звучи страхотно и днес.

Electric (2013):

“Еlectric” е завръщането на Pet Shop Boys след редица незапомнящи се или посредствени албуми и най-впечатляващия им проект от поне две десетилетия. Успехът вероятно се дължи на изоставянето на китарите и фокусирането върху европоп диско аранжиментите отново. Невъзможно е да не си представиш дансинга, лазерите и всички танцуващи тела, когато затвориш очите си и се потопиш в Moroder-ската продукция.

Препоръчителните:

Behaviour (1990):

Меланхоличният “Behaviour” слага официален край на златната ера за Pet Shop Boys със значително по-музикантските и земни стремежи, вдъхновени от несигурните времена, белязани от зенита на СПИН истерията и края на Студената война. Записът е и опит на музикантите да бъдат забелязани и да получат признание от сериозните рок критици, които до онзи момент ги третират с пренебрежение. 

Super (2016):

“Super” продължава от там, където приключва “Electric”. 13-тият албум на Pet Shop Boys утвърждава завръщането на Tennant и Lowe и умението им да се впишат в новия музикален пейзаж толкова години след началото на кариерата им. Модерната продукция, дело на Stuart Price (Madonna и Dua Lipa), грабва най-добрите моменти от предшественика и ги преобразува в дори по-стремителни композиции.

Незадоволителният:

Bilingual (1996):

През 1996 година Pet Shop Boys отбелязват десет години на музикалната сцена със странния “Bilingual”, вдъхновен от звуците на Латинска Америка. И докато някои парчета впечатляват с иновативен подход, шумната продукция започва да нагарча в един момент, а аранжиментите звучат претрупано и недомислено, особено след значително по-балансирания “Very” (1993).

Избягвай:

Release (2002):

“Release” е главоломен провал за Pet Shop Boys по една единствена причина – скучен е. Въпреки вариращото качество в предните им албуми, никой до този момент не е имал почва да ги обвини в това. Замислен като опит да достигне красотата на “Behaviour”, проектът е лишен от каквато и да е енергия и звучи недоразвито, което не е изненада, предвид факта, че музикантите дори не са планирали да го реализират като дългосвирещ запис, а като компилация с най-популярните им хитове им и две от новите песни. Жалко, че не са останали верни на началните си планове!

Другите:

Дебютът “Please” (1986) полага основите на ранния им период. “Very” (1993) постига масов комерсиален успех, но е първия път, в който Neil и Chris не изненадват с нищо. “Nightlife” (1999) яхва смело транс и хаус вълната от края на 90-те със смесени резултати. “Fundamental” (2006) e значително по-адекватен опит от “Release” и завършва с едно от най-добрите парчета на Pet Shop Boys “Integral”. “Yes” (2009) и “Elysium” (2012) са изморени опити, които звучат като окончателния финал на групата (за щастие не са). “Hotspot” (2020), но остава в сянката на двата си предшественика.