Без фанфари и традиционна рекламна кампания, Tyler, The Creator изненада феновете си с нов албум, озаглавен DON’T TAP THE GLASS. Докато предишният му проект CHROMAKOPIA беше дълбоко изследване на идентичността и бремето на славата, този път той звучи освободено и леко – като първата глътка въздух след дълбоко гмуркане. DON’T TAP THE GLASS носи усещането за вътрешен мир и катарзис – сякаш Tyler най-сетне е готов просто да се усмихне. Този албум не гони сложни концепции и ни подканва да не приемаме всичко твърде сериозно.
“Не става дума за контрол. Нито за нуждата да бъда приет. Просто съм себе си – този път малко по-силен, малко по-свободен”, казва Tyler, The Creator, разкривайки емоционалното ядро на новия си албум. DON’T TAP THE GLASS черпи вдъхновение от богатата история на черната клубна сцена – фънк, хаус, диско и електронна музика, пречупени през характерната за Tyler отдаденост и индивидуалност. Макар да не е типичен “парти артист”, той познава тези жанрове в дълбочина и подхожда към тях с уважение и ясна творческа визия.
Още с първите секунди DON’T TAP THE GLASS показва, че няма да следва утъпкани пътеки. Откриващото парче Big Poe започва с неонови синтове и характерното за Tyler концентрирано изпълнение, което балансира между контрол и хаос. В песента той умело вплита елементи от Pass the Courvoisier, Part II на Busta Rhymes и Pharrell, превръщайки класиката в източник на заразителна енергия. Тази енергия преминава в еуфория със Sugar On My Tongue – трак с пост-диско пулс и почти тантрична чувственост. Sucka Free пък улавя нежната атмосфера от Midnight Love ерата на Marvin Gaye. А Ring Ring Ring отдава почит на поп и R&B звученето от 80-те, но под лъскавата повърхност се крие познатата ирония, типична за Tyler. В този албум артистът си позволява да звучи самоуверено, саркастично и с леко завръщане към онзи негов по-нихилистичен образ, който някога го дефинираше.
DON’T TAP THE GLASS не се опитва да докаже, че Tyler, The Creator може всичко. Този проект е като бърз поглед в огледалото преди парти – непретенциозен и зареден с настроение. Това е музика, която не чувства нужда да се обяснява. Именно в това се крие чарът ѝ – в пълното отдаване на момента и удоволствието от него. Албумът действа като творчески рестарт – не защото отрича миналото, а защото спокойно го оставя зад гърба си. А какво следва? С Tyler никога не можеш да знаеш със сигурност.
