Една от най-големите загадки в гениалността на David Bowie е способността му да отхвърля една своя персона и да се преражда в нова, всяка от които не просто естетически различна, но и белязана от промяна в музикалния му стил. През 1974 година Diamond Dogs бележи крайъгълен камък в тази метаморфоза – откъсване от емблематичния Ziggy Stardust и навлизане в ерата на т.нар. “plastic soul”, която ще достигне своя апогей с Young Americans през 1975. Това е период на експерименти, в което Bowie черпи вдъхновение от американската музикална сцена.
Въпреки че този период ражда едни от най-комерсиално успешните записи в кариерата му, той е белязан и от мрачни вътрешни борби. David Bowie сам признава в предаването Storytellers по VH1 през 1999 година: “1975 и 1976 бяха най-мрачните години в живота ми”. Парадоксът на безграничната креативност, подхранвана от все по-задълбочаваща се кокаинова зависимост, се превръща в продуктивен вихър, който в крайна сметка ще роди най-продавания му албум до този момент.
Подобно на много британски музиканти, David Bowie изпитва дълбоко възхищение към американската R&B и соул музика. В средата на 70-те години той се вдъхновява от тези стилове и решава да създаде свой собствен прочит на жанра. За да постигне автентично звучене, Bowie първоначално се стреми да работи с MFSB – прочутия студиен бенд на лейбъла Philadelphia Records, който в основата на легендарния “Philly soul” звук. За съжаление, поради ангажиментите им, сътрудничеството така и не се осъществява. Вместо това, David Bowie сформира собствена звездна група, като комбинира членове на своята група с изтънчени сесийни музиканти. Сред тях са басистът Willie Weeks, известен с работата си с Aretha Franklin, както и барабанистът Andy Newmark, който е записвал с Sly & The Family Stone. Важна роля в този нов състав играе китаристът Carlos Alomar, който е назначен за музикален директор на проекта. Carlos не само внася динамика, но и създава някои от най-емблематичните рифове в Young Americans.
През август 1974 година David Bowie започва записите за албума Young Americans в студиото Sigma Sound във Филаделфия. За да осигури прецизен и качествен звук, той привлича своя дългогодишен сътрудник Tony Visconti, който поема ролята на инженер и съпродуцент. По време на една от ключовите сесии към музикантите в студиото китаристът Carlos Alomar се появява със съпругата си – беквокалистката Robin Clark, и младия, но впечатляващо талантлив Luther Vandross. Докато наблюдават процеса, групата работи върху заглавната песен Young Americans. Luther спонтанно измисля вокална мелодия, която не само че се вписва идеално в песента, но и в крайна сметка се превръща в един от най-разпознаваемите моменти в целия албум. Приносът на Vandross обаче не спира дотук. По време на сесиите той представя своя композиция, наречена Funky Music, която изпълнява, докато работи по аранжиментите. David Bowie веднага изразява желание да я включи в албума. Luther му отговаря с чувство за хумор: “Ти си David Bowie. Аз живея вкъщи с майка си. Можеш да правиш каквото си искаш”. David в крайна сметка адаптира песента, преименувайки я на Fascination, като същевременно гарантира, че Vandross ще получи заслужено съавторство – важна крачка за бъдещата му кариера.
За албума Young Americans David Bowie, прочут със своята безкомпромисна студийна дисциплина, надминава дори собствените си стандарти. Вдъхновен от американската музикална сцена, той е твърдо решен да постигне комерсиален пробив в САЩ, като същевременно отдаде искрена почит на соул музиката. Иронично е, че по-късно самият Bowie дистанцира себе си от стила на Young Americans, определяйки го с леко пренебрежение като “plastic soul”. В интервю за Q Magazine през 1990 година той откровено признава: “Не трябваше да съм толкова критичен към себе си, защото, като се обърна назад, това беше доста добър соул албум. Това определено беше една от най-добрите групи, с които съм записвал.”
В рамките на едва единадесет дни David Bowie завършва записите на Young Americans. През цялото време, докато записите текат, пред студиото неотлъчно стоят десетки отдадени фенове, надявайки се да зърнат своя идол. В последния ден на записите Bowie решава да възнагради тяхната отдаденост по начин, който малцина биха очаквали. Той ги кани вътре в студиото и им пуска албума. Феновете са не просто слушатели, а съучастници в едно неповторимо преживяване. Когато Young Americans прозвучава за втори път, помещението внезапно се превръща в импровизиран дансинг.
След като приема, че албумът е завършен, продуцентът Tony Visconti се завръща в Англия, за да се съсредоточи върху други проекти. В края на 1974 година обаче David Bowie прави нови промени. Развиващото се приятелство между него и John Lennon го отвежда в Electric Lady Studios в Ню Йорк, където двамата започват да работят заедно. По време на сесията китаристът Carlos Alomar измисля ритмичен риф, който веднага хваща ухото на Lennon. Вдъхновен от звука, той импулсивно изпява думата “aim”. Този малък момент отприщва творческа искра у Bowie, който трансформира “aim” във “fame” и оформя текста на песента. Същата нощ David записва и своя версия на Across the Universe, отдавайки почит на The Beatles.
В богатата дискография на David Bowie Young Americans се откроява като неочаквано музикално отклонение, което се различава от всичко, което той е създавал до този момент. Албумът бележи решителен завой в неговото развитие, изоставяйки глем рока на предходните му записи в полза на дълбоко вдъхновения от американския соул и R&B стил.
