By Още в самото начало Kevin Parker се открои като артист, чиято музика звучеше изолирана от времето. С първите албуми на Tame Impala той потопи слушателите в звуци, вдъхновени от психеделията на 60-те. И все пак, под тази винтидж повърхност се криеше ясна творческа идентичност – не носталгия по миналото, а модерно преосмисляне на звученето му. Истинската трансформация настъпи с Currents, издаден преди десет години. Вместо да се придържа към вече познатата формула, Kevin пое риск и замени китарните експерименти със синтезатори и фънк влияния. Резултатът беше албум, който разкри способността му да улавя пулса на новото десетилетие. Currents беляза не просто смяна на стила, а утвърждаване на Kevin Parker като един от ключовите гласове на съвременната алтернативна сцена. Албумът не само му донесе признание, но и го превърна в ориентир за ново поколение артисти.
И все пак, още с втория албум на Tame Impala, Lonerism, Kevin Parker започна да мисли като продуцент, а не просто като автор на песни. Звукът стана по-отворен и едновременно с това по-грандиозен. Макар китарите да останаха в центъра, албумът бе пропит с идеи, по-близки до електронната музика, отколкото до класическия рок. След излизането му, кариерата на Kevin пое стремглаво нагоре. Tame Impala вече не бяха просто нишово име, а международен хедлайнър. Kevin започна да работи с рапъри, поп звезди и режисьори. Сред най-любопитните колаборации е алтернативна версия на Feels Like We Only Go Backwards с включване на Kendrick Lamar, създадена за филма Divergent.
За самия Kevin Parker Currents е упражнение по пълно артистично доверие към звуците и идеите, които може би не са логични, но усещането ги прави правилни. “Да изсвириш един звук и да скочиш в заешката дупка, без да знаеш накъде води – това е свободата”, споделя той. На пръв поглед албумът може да бъде разчетен като хроника на разпадаща се връзка – реакция на края на отношенията му с френската музикантка Melody Prochet от Melody’s Echo Chamber. Но Currents не е просто албум за раздяла – той е албум за разпадане на старото ‘аз’. В хода на създаването му Kevin си позволява да наруши собствените си граници и да премине отвъд жанровите догми, които до този момент са го дефинирали.
След излизането си през 2015 година, ефектът от Currents се разля толкова надалеч, че изгуби остротата си. Почти всяка втора инди продукция започна да звучи като ехо на Tame Impala. Формулата бе разбрана, запомнена и мултиплицирана, а копията се умножиха. Много от тях улавяха само повърхностния блясък на визията на Kevin Parker, но без онова усещане за органична еволюция, което направи Currents толкова въздействащ. И въпреки това, тези версии се разпространиха стремглаво: в плейлисти, в стрийминг платформи, в саундтраците на рекламите за интериорен дизайн и електрически SUV-и. Накрая дори самите песни от Currents не успяха да избегнат капана на собствената си популярност. Те се превърнаха в естетически културен аксесоар за баристи с татуировки, бутикови галерии и премиум магазини.
В годините между ключовите албуми на Tame Impala, Kevin Parker сякаш постепенно разнесе собствената си формула в странични проекти, продукции и сътрудничества. Звученето на Currents започна да се появява в различни форми. Kevin, изглежда, с готовност предлагаше подписа си на поп и хип-хоп артисти, в проекти, които рядко достигаха нивото на емоционална дълбочина, характерна за неговите основни издания. И дори там, където той отсъстваше, влиянието му беше осезаемо. Много от най-големите имена в съвременната музика адаптираха елементи от стилистиката на Currents, превръщайки го в модел за подражание.
В един момент Currents загуби своята аура, защото стана прекалено често възпроизвеждан. И все пак, истината е, че шумът около него замъгли неговата същност. Защото ако човек се отърси от контекста и се върне към качествата на албума, ефектът е все така поразителен. Бас линиите са гръбнакът на всяко парче, а ритмите са сякаш винаги на крачка пред очакването. The Less I Know the Better може и да се е превърнала в клише сред музикалните сноби, но си остава перфектно изградена поп песен, чието въздействие не се изчерпва с популярността ѝ.
С Currents, Tame Impala се изстреляха директно в орбитата на поп културата. Не в самия ѝ център, но в онази престижна периферия, която диктува вкусовете на модерните фестивали, оформя плейлистите на платформите и вдъхновява цял спектър артисти – от инди до хип-хоп. Скорошно преслушване на албума в Spotify потвърди обхвата му: след него алгоритъмът не се поколеба да пусне Radiohead, Phoenix и Real Estate, но също така и The Weeknd, Travis Scott и Tyler, The Creator. Това е доказателство за хибридния статус на Kevin Parker. Той не е типичната поп звезда, но притежава онзи модерен резонанс, който го поставя в сърцето на актуалния културен поток.
