By Рядко се случва група да стартира първия си албум с оркестрална увертюра, но The Last Dinner Party са взели точно това решение: помпозна симфония от духови и струнни инструменти, украсена с тържествени чинели и нежна арфа. Аранжиментът е толкова грандиозен, че дори режисьор на холивудски блокбъстър от 50-те години на миналия век би посъветвал британската банда да го карат по-леко. И все пак тази смелост само подчертава увереността на петте музикантки, особено след като през 2024 те влязоха в историята с престижната награда BBC Sound of… и отличието „Rising Star“ на Brits.
Загадъчната аура около The Last Dinner Party е интригуваща. Групата изглежда напълно наясно със себе си – вероятно резултат от стотици репетиции през лишените от концерти години на пандемията. Част от любопитните им концепции са тематичните дрескодове за лайв изпълненията им през последната година – от “викториански шик” през “мистиката на Братя Грим” до “бляскавия рок на „Velvet Goldmine“” – тактика, която издига концертите им отвъд предвидимото и същевременно насърчава осезаемото чувство за общност.
С удоволствие LOUD се присъединява към лавината от възторжени ревюта за дебютния им албум “Prelude to Ecstasy”. В рамките на 40 минути момичетата разгръщат едно завладяващо музикално пътешествие, изпълнено с театрални вокали, внезапни промени в темпото, страстни китарни сола и текстове, които трансформират личните драми в завладяващи криминални пиеси. Признаваме, че The Last Dinner Party често се движат на ръба на ексцесията – пример за това са внезапното изригване на тимпани само няколко секунди след началото на “Mirror” и флирта с музикалния театър в “Beautiful Boy”. И все пак тези случаи са малко и не успяват да засенчат богатството на прецизно композираните и изпълнените композиции.
В различните песни The Last Dinner Party демонстрират разнообразни похвати – от химновия блясък на дебютния сингъл „Nothing Matters„, през деликатната красота на „On Your Side„, до завладяващата готическа рок опера „Portrait of a Dead Girl“ и албанския фолклор в „Gjuha„. Въпреки викторианското внушение и музикалната екстравагантност, групата успява да резонира и с Gen Z поколението. “The Feminine Urge” е вдъхновена от meme и превръща тривиални туитове в разтърсващо изследване на темата за сeксизма и очакванията към женския пол.
Ако светкавичния възход на Wet Leg доказа, че инди групите все още могат да постигат титанични успехи, то триумфът на The Last Dinner Party е поредната крачка напред, която свидетелства за силата на отличителността в епоха, доминирана от алгоритми. Ако „Prelude to Euphoria“ е само началото, можем да си представим блестящите висоти, до които ще достигнат, когато разгърнат още повече своята музикална одисея.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
