В четвъртия си студиен албум A$AP Rocky се изправя пред нова реалност. Публиката е друга, културата се движи в бърз ритъм от краткотрайни тенденции, а славата изглежда по-скъпа от всякога. В този контекст Rocky отново излиза на преден план, но този път с ясната мисия да докаже, че не е останал реликва от предишна епоха. Don’t Be Dumb е амбициозен проект, който едновременно стъпва върху мита около името му и настоява да бъде прочетен през по-земна перспектива: артист, който понася последствията от собствените си избори и живее с отговорностите на зрял мъж и семеен човек.
Това е албум, изграден от противоположности, в който конфронтацията не звучи като поза, а като реална заявка. Най-ясният пример е Stole Ya Flow. Там стилът, с който Rocky някога се превърна в хип-хоп икона, този път звучи като предупреждение. Мишената се разчита лесно: Drake. Парчето работи едновременно като демонстрация на съперничество и като заявка за претенции, сякаш Rocky влиза, за да си върне територия. Но Don’t Be Dumb намира истинската си сила, когато Rocky спира да се надпреварва с другите и се обръща към себе си. Един от най-добрите примери е Stay Here 4 Life с участието на Brent Faiyaz. Мелодията на Yummy на Justin Bieber е семплирана и пренаредена така, че от лека поп закачка се превръща в мрачен фон. Получава се стегната композиция, в която Rocky мисли за наследството си и за това как се измерва животът, когато прожекторите вече не са единственият ориентир.
В по-широк план продукцията на албума е очаквано еклектична – понякога естествено, понякога като демонстрация на вкус. Robbery с Doechii внася театралност и джаз оттенък, който измества парчето извън обичайната рап традиция. Rocky непрекъснато сменя роли – убедителен е и като уличен рапър, и като ексцентричен артист, който прескача между жанрове с любопитство. Punk Rocky се насочва към територията на пост-пънка, с ясно доловимо влияние от Yves Tumor. Финалът The End звучи странно призрачно, а участието на Jessica Pratt добавя фина ефирност, която прави впечатлението още по-силно.
Всичко това подсказва и кураторски усет: Rocky очевидно знае как да подбира звучене и атмосфера. Но разнообразието не винаги означава дълбочина. Понякога албумът прилича на стилово портфолио, което трябва да напомни колко широк е диапазонът му. В най-добрите си моменти обаче тази разнородност работи като общ език: независимо дали песента е предвидима, експериментална или агресивна, зад нея стои ясна увереност и контрол върху музикалната рамка.
Въпреки силните си качества, Don’t Be Dumb далеч не е безупречен. Острият език на A$AP Rocky и авангардните му импулси са налице, но първата половина на албума често звучи като комфортно връщане към позната формула. Парчетата са достатъчно стабилни, за да дадат на най-лоялната му публика точно това, което очаква, но за слушателите, които търсят следващия голям завой, тази част може да се стори твърде предвидима. Вместо да рискува постоянно, Don’t Be Dumb прекарва немалко време в междинна зона. От едната страна е сигурността на характерния му почерк. От другата е хаотичната енергия на нещо ново, която подсказва, че албумът иска да бъде по-смел, но не винаги стига докрай.
Don’t Be Dumb е леко разхвърлян проект, който дори не се опитва да скрие несъвършенствата си. Най-убедителната му сила обаче е кураторският инстинкт. Rocky винаги е имал усет към правилните хора в точния момент и тук това се чува ясно: колаборациите не са просто за престиж, а внимателно подбрани присъствия, които наистина разширяват света на албума.
