Ariana Grande – eternal sunshine

До 2020 Ariana Grande успя да се издигне до статута на светило в поп музиката. Причините за това са редица, но големият обрат в кариерата ѝ започна с трагичните събития на концерта в Манчестър през 2017, когато в резултат на терористична атака 22-ма нейни фенове загубиха живота си. Само две седмици по-късно Ariana организира благотворителния концерт One Love Manchester, проявявайки впечатляваща смелост и състрадание, въпреки преживяния стрес. Една година по-късно ненавременната смърт на бившия ѝ партньор, рапъра Mac Miller, я потопи в още по-дълбока скръб.

Въпреки това (или по-скоро поради това), музиката на Ariana Grande еволюира в средство, с което тя започна да отработва случващото се със забележителна изтънченост. Издаването на “Sweetener” през 2018, последвано от “thank u, next” само пет месеца по-късно, демонстрира израстването ѝ като композитор, както и желанието да бъде по-спонтанна – като хип-хоп артистите, които я вдъхновяват. Появил се в разгара на пандемията, “Positions” отбеляза лек спад в качеството, но искрения подход на Ariana отново успя да я открои от масата R&B артисти.

Терапевтичният процес на певицата премина през сключването на брак през 2021, само за да завърши с развод две години по-късно. Последваха спекулации относно предполагаемата изневяра на Ariana Grande, както и “забъркването” ѝ с актьора Ethan Slater по време на снимките за предстоящата филмова адаптация на “Wicked”. Напълно очаквано жълтите медии веднага завъртяха интрига около събитията, спекулирайки, че певицата е била причина за раздялата на Ethan и предишната му приятелка. 

След дълго мълчание Ariana изрази разочарованието си от ситуацията в публично изявление – “никога не съм се чувствала толкова неразбрана от хора, които не ме познават и разпространяват предположения за живота ми.” Сингълът, с който звездата се завърна през януари “yes, and?” адресира нахлуването на личното пространство, което е понесла, но с това и неволно привлече допълнително внимание към драмата.

Седмият албум на Ariana Grande “eternal sunshine” започва с въпроса “How can I tell if I’m in the right relationship?” Отговорът идва в закриващата “ordinary things” през мъдрия съвет на баба ѝ – “Never go to bed without kissing goodnight, it’s the worst thing to do. And if you can’t, and if you don’t feel comfortable doing it, you’re in the wrong place. Get out.” Записан с помощта на легендарния продуцент и композитор Max Martin, проектът звучи едновременно носталгично и вкоренен в настоящето. Въпреки че вокалните умения на Ariana си проличават, подходът този път е по-обран, което позволява на гласа ѝ да си взаимодейства по-балансирано с инструменталите.

Парчетата от средния сегмент на албума “supernatural, “true story”, “the boy is mine” и “we can’be friends (wait for your love)” се открояват като акценти и демонстрират характерното поп звучене на Ariana Grande със заразителни мелодии, конкуриращи се с най-добрите моменти от кариерата ѝ. И все пак очакващите цялостно завръщане към лъскавия поп на „Dangerous Woman“ ще бъдат разочаровани – в останалата част от албума преобладават R&B парчета в средно темпо, които са естествено продължение на чутото в предните ѝ три издания (заглавното парче, “imperfect for you” и “ordinary things” са добри примери за това).

“eternal sunshine” e един много добър начин да прекарате 35 минути от деня си. Вероятно много от парчетата в албума ще продължат да се слушат още дълго и ще се превърнат във важна част от саундтрака на 2024. И все пак музиката тук е изключително лична – очевидно е, че Ariana Grande е направила този албум основно за себе си, а не толкова за слушателите. Тя разчита на това, че сме запознати с нейния живот и просто ни оставя да слушаме монолога ѝ. За щастие, той си заслужава!

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

FKA twigs спечели съдебната битка с Shia LaBeouf

Актьорът се съгласи да анулира споразумението за конфиденциалност, което ограничаваше възможността на певицата да говори публично за предполагаемото насилие по време на връзката им.

Fontaines D.C., Phoebe Bridgers и Doechii водят богатия състав на Primavera Sound 2027

Списъкът с големи имена обаче далеч не приключва дотук. На Primavera Sound 2027 ще участват още Massive Attack и The Chemical Brothers, а FKA Twigs ще представи специално ново шоу, подготвено за фестивалната сцена.

MONA издава дебютния си албум Жива на 9 октомври

В работата по песните участват Денис Попстоев, Мила Роберт, Тино, Роби, Камен Колев и LPadr3. Албумът продължава музикалната посока, която MONA развива през последните години, като съчетава елементи от българската фолклорна музика със съвременно поп звучене.

Slayyyter обяви новия си проект Worst Man in America

Според официалното прессъобщение проектът ще функционира като „аналог на предшественика си“, като ще предложи контрастираща визуална идентичност и нова перспектива към вече познати идеи.

YVA представи нова песен, посветена на Marsha P. Johnson

Песента е придружена от изцяло ръчно рисувано анимирано видео на българския артист Антонио Стефанов. По думите на YVA работата по визуалната част е продължила три години, като всеки кадър е създаден на ръка с мастило, без използване на генерирани изображения.

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Related Articles