Внезапното напускане на Isaac Wood малко след излизането на Ants From Up There постави Black Country, New Road в една от най-трудните ситуации, пред които една съвременна група може да се изправи – как да продължиш напред, когато губиш не само фронтмен, но и ключов глас, оформящ цялостната идентичност на бандата. Вместо да се опитат да го заместят, останалите членове избраха нестандартен път: радикално преосмисляне на състава и посоката. Решиха да не свирят стария материал на живо и да започнат начисто – с изцяло нови композиции, създадени след неговото оттегляне. Така Live From Bush Hall се превърна не просто в концертен албум, а в своеобразен момент на артистична метаморфоза. Вокалите се разпределиха между няколко члена, а текстовете загатваха за осъзнато обръщане навътре.
И все пак сега, когато дойде време за първия им студиен албум в този състав, Forever Howlong, продължава да стои въпроса: успяла ли е групата да съхрани творческия си заряд? Дали новият албум бележи триумфално завръщане или представлява първите признаци на творчески упадък? Истината, както често се случва, e някъде по средата. Групата продължава да се отличава с изключителен състав – музиканти с изявено чувство за стил, което превръща дори и най-колебливите им моменти в нещо любопитно. Именно затова евентуалното им разпадане би било значителна загуба за сцената.
Forever Howlong e албум, в който Black Country, New Road очевидно продължават да преосмислят своята идентичност, но този път без ясно дефинирана посока. Изоставяйки своите корени в постпънка и построка, те се впускат в нещо като арт рок, който напомня на пътуващ музикален театър, воден от женски гласове. Тази трансформация, макар и смела, води до усещане за разпокъсаност. Албумът се люшка между амбициозни идеи и неубедително изпълнение, като оставя впечатление за проект, който търси цялост, но така и не я постига. Моментите на артистичен проблясък не успяват да оставят траен отпечатък, потънали в еднообразната вокална динамика. Изпълненията на Tyler Hyde, Georgia Ellery и May Kershaw, макар и искрени, натежават с монотонен тон и липса на емоционални нюанси.
Бях напълно отворен към идеята за нови гласове, които да поемат водеща роля в музиката на Black Country, New Road. За съжаление, стилът на Tyler, Georgia и May не ми допада лично. Разпознавам влиянията, които оформят техния специфичен изказ – той напомня на Joni Mitchell, Stevie Nicks и Joanna Newsom, особено във фалцетите. Въпреки това, те не достигат емоционалната наситеност, която беше характерна за Isaac Newsom. Очевидно е, че групата съзнателно търси нова стилистична посока в неговото отсъствие и в този процес са се обърнали към по-театрални инструментални решения, за да подчертаят гласа на трите вокалистки. Този ход е логичен, но дори когато композициите блестят със своите най-добри идеи, усещането е, че нещо липсва.
Forever Howlong е колеблив опит за преоткриване от страна на Black Country, New Road. Макар да се стреми към по-елегантен звук с барокови аранжименти, резултатът е лишен от енергия и усещане за цел. Творбата се лута между различни идеи, без ясна визия, а липсата на стабилна основа и вътрешна спойка е болезнено очевидна.
