В деветия си албум Demi Lovato звучи като артист, който вече не иска да доказва нищо. Тя стои уверено в центъра на свой собствен свят, където околните не са врагове, а просто част от фона. Гласът ѝ носи спокойствие и зрялост, но и лека дистанция – сякаш наблюдава живота си отвън, с ново мото: “it’s not that deep.”
Верен на заглавието си, It’s Not That Deep наистина не се впуска в големи емоционални дълбочини. Албумът е изграден около темата за любовта, но я разглежда по-общо и дистанцирано – далеч от изповедния стил, който някога беше запазена марка на Demi Lovato. Let You Go е класическа песен за раздяла, облечена в 80-тарски синтове и радио поп структура, по-близка до звученето на Carly Rae Jepsen, отколкото до най-силните моменти на самата Demi. Here All Night следва подобна формула – разбито сърце, което търси утеха на дансинга, но без онази болка или катарзис, които някога придаваха тежест на подобни истории. Въпреки това именно тук се крие най-запомнящата се мелодия в албума. Единственото истинско отклонение от тази формула идва със Sorry to Myself – песен, която за миг връща онази автобиографична честност, с която Demi някога печелеше слушателите си.
Макар някои песни да граничат с лекомислие, безупречната продукция и изпипаното изпълнение ги спасяват от посредственост. It’s Not That Deep не се стреми да бъде дълбок албум – и именно това е едновременно неговата сила и слабост. Kiss, с умишлено буквалния си рефрен, звучи като песен, която напълно осъзнава собствената си повърхностност и именно тази безсрамна лекота ѝ придава чар. Fast е изчистено клубно парче, в което емоциите са внимателно капсулирани в ритъм – текстът е клише, но работи, защото улавя усещането да си жив, без да търсиш промяна. Да, някои песни напомнят умело сглобени кавъри на Dua Lipa, Charli xcx и Kim Petras, но това заимстване изглежда напълно съзнателно. Demi сякаш предварително дава благословията си на диджеите като артист, който вече мисли за втория, клубен живот на своето творение.
Успехът на новото прераждане на Demi Lovato не идва от радикални промени, а от дисциплина и премереност. Тя не се стреми да се преоткрие, а просто да подреди хаоса. Музиката е освободена от излишна драма и насочена към чистото удоволствие от ритъма и мелодията. Самото заглавие It’s Not That Deep звучи като ироничен отказ от прекален анализ – това е албум, който не иска да бъде премислян, а просто чут.
