Doja Cat винаги е следвала собствен път, но никога толкова смело, колкото с албума Scarlet (2023), в който замени поп формулите със суров хип-хоп. Този завой раздели фенове и критици. Новият ѝ проект Vie е отговор на този разлом – ярко пренареждане на музикалната ѝ палитра. Вместо тежки бийтове, Doja избира бляскави синтове и R&B енергия, вдъхновена изцяло от звученето на 80-те.
Още от първото слушане Vie се откроява като чист поп албум с ретро влияния и прецизна продукция. На повърхността звучи бляскаво, премерено и лесно за възприемане, но именно това се превръща в негов недостатък. Под безупречния саунд липсва най-голямото оръжие на Doja Cat – усещането за провокация и непредсказуемост, което направи Planet Her и Hot Pink толкова вълнуващи. Вместо да противопоставя поп и хип-хоп инстинктите си, както често правеше, тук тя по-често избира по-безопасния път. Парчетата Jealous Type и Stranger демонстрират по-голяма вокална увереност, но парадоксално именно рапирането остава най-убедително, доказвайки, че суровата ѝ енергия все още е двигателят на музиката ѝ. Сред целия траклист единствено AAAHH MEN! успява да върне усещането за стария почерк на Doja – остроумен, хаотичен и заразително енергичен.
Във Vie присъствието на Jack Antonoff се усеща като скрит двигател. Той пресъздава епохата с педантична точност – синтовете в Take Me Dancing звучат сякаш са извадени директно от радиото през 1985 г., а намигването към Knight Rider в AAAHH MEN! е един от малкото моменти, когато ретро концепцията звучи наистина свежо. В останалото време обаче албумът тежи от собствения си студиен перфекционизъм. Продукцията е кристално ясна и бляскава, но често оставя усещане за празнота. Много песни нямат нито ритъм, нито мелодия, които да се запомнят – минават приятно, но без да оставят следа, сякаш стилизацията е изместила истинската емоция и характер. Най-голямото разочарование е липсата на автентична връзка с 80-те – едно гостуване от артист като Sheila E. или Chaka Khan би придало плътност и достоверност, превръщайки Vie от стилово упражнение в искрено посвещение.
С Vie Doja Cat се показва в най-дисциплинираната си форма. Тук липсват хаотичните завои на Hot Pink и суровата провокация на Scarlet – вместо това получаваме праволинеен поп албум. Строгата отдаденост на 80-тарското звучене често го превръща в косплей, който би могъл да бъде изпълнен от всяка друга голяма поп звезда. Там, където Doja преди смесваше хаотично хип-хоп, поп и R&B, сега тя се придържа към ясни линии и предвидими структури.
