Метеоритният възход на Griff след като получи наградата BRITs Rising Star през 2021 е вълнуващ. Талантливата певица бързо се преобрази от support act за музикални гиганти като Taylor Swift в нейното грандиозно турне “The Eras Tour” до хедлайнер на собствените си европейски концерти. Въпреки че хитовият ѝ сингъл “Black Hole” от mixtape-а “One Foot In Front of the Other” я представи на американската публика в вечерното предаване “Late Night with Seth Meyers” преди цели три години, едва днес светът има възможност да се запознае с целия спектър на нейното творчество, благодарение на дебютния ѝ дългосвирещ албум “Vertigo”.

Суров и неподправен портрет на една млада жена, която е принудена да се справи с внезапната слава, “Vertigo” улавя уязвимостта и устойчивостта на Griff. Написан на територията на наети Airbnb апартаменти, както и в емблематичното имение на Imogen Heap в Ромфорд, албумът ясно комуникира надеждата сред преборването на неувереността. Като типичен дебютен албум, “Vertigo” изпробва възможностите на различни стилове. И все пак основната сила на проекта се крие в способността на Griff да демонстрира гъвкавост. От почти клубния сингъл “Miss Me Too”, изследващ личната трансформация, до интимната пиано балада “Astronaut”, тя преминава с лекота между различни настроения и жанрове. Може би най-впечатляващата песен в албума е “Everlasting”, в която Griff се обръща към имигрантските си корени и изследва отпечатъка на родителите ѝ върху нейната емоционалност. В строфи като “all their hopes and dreams were before them / god, I wonder what came and destroyed them” тя разкрива дълбоко вкоренения си страх да не повтори техните страдания. 

“Vertigo” се разгръща с умерено темпо, но на някои парчета им липсва заряд – “Into The Walls“, “19th Hour“, “Anything” и “Cycles” дават моментно удоволствие, но се забравят веднага след приключването си. На някои от текстовете също им липсва достатъчно дълбочина – фрази като “my pillow loves me in the morning and it loves me in the evening” звучат откровено наивно. Вече споменатата балада “Astronaut” изцежда метафората за “needing space”, а “Hole In My Pocket” препуска през списък от загуби, без да се задълбочи в емоционалното им отражение, като само един кратък миг на интроспекция в bridge-а загатва потенциала за по-голяма дълбочина.

Едва на 23 години Griff има впечатляващ набор от стойностни песни, като някои от тях са част от “Vertigo”. И все пак, албумът не притежава смелия дух на съвременниците ѝ –  Chappell Roan и Olivia Rodrigo са си създали ниши със смели образи, а Sabrina Carpenter се отличава с остроумен чар. Този път неоспоримият музикален талант на Griff е засенчен от безопасния и предвидим подход на “Vertigo”.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.