Някога това беше светът на Katy Perry, а ние всички просто живеехме в него. В края на 2000-те и началото на 2010-те тя не просто издаваше албуми, а създаваше цели вселени. Дебютът „One of the Boys“ се разгърна като дневник на любовни огорчения и грешки, а „Teenage Dream“ ни покани в калейдоскопичен карнавал на младостта и безгрижието. И след това дойде „Prism“, в който музиката стана една идея по-пораснала, но без да губи бляскавите щрихи. В тези моменти Katy Perry беше нещо повече от поп звезда.
Днес американската певица е сянка на предишното си аз. Новият ѝ албум “143” предъвква до болка познати теми с текстове, които са толкова несъдържателни, че е малко вероятно да грабнат дори и най-малко взискателните слушатели. Проектът повтаря изтъркани концепции за любовта и секса в песни, които са толкова безлични, че се изплъзват от паметта почти веднага след слушането. Още по-лошо е, че албумът постоянно разчита на повторението, за да стигне до финалната линия на и без това скромните 33 минути. Структурите на песните са толкова предвидими, че се изчерпват след 40-тата секунда – липсват bridges, липсва градация или кулминация.
В опита си да създаде феминистки химн с откриващото “WOMAN’S WORLD”, Katy Perry показва пределите на нейните представи. В песен, в която думата „world“ предлага безграничен потенциал, певицата представя ограничено и остаряло отражение на женствеността. Песента, която постави началото на нейната “143” ера, се пропуква с повърхностния си поглед към овластяването. Жените са представени като „heaven-sent“ и „champions“, но тези названия са съчетани с по-стандартни идентичности – „sister“ и „mother“. Макар че тези роли могат да бъдат източник на гордост, те рискуват да ограничат жените до характеристики, които се определят от отношенията им с другите.
Вместо да предизвика стереотипите, „WOMAN’S WORLD“ предизвиква търпението ни, като въвежда скандалното участие на Dr. Luke в екипа на Katy Perry. След като си сътрудничи с него в първите си три албума, звездата съзнателно се дистанцира за следващите си издания („Witness“ и „Smile“) след шокиращите обвинения в посегателство, отправени срещу продуцента от Kesha през 2014 година. Тези обвинения, които включват физическо, психическо и сексуално насилие, правят решението на Katy да се събере отново с Dr. Luke за „143“ още по-объркващо. Влиянието на продуцента е силно изразено във всяка песен, освен в последната „WONDER“.
И все пак проблемът на Katy Perry не е само в участието на Dr. Luke. „143“ звучи като необичайно стерилен опит за денс поп. Мелодиите са неубедителни, инструменталите служат за чисто функционална цел, а вокалните изпълнения са лишени от истинска човешка емоция. Няма я закачливостта, които някога превърна песни като „California Gurls“ и „Teenage Dream“ в огромни радио хитове. Сякаш „143“ умишлено се откъсва от последните белези на онзи характер, която някога изстреля Katy към славата. През по-голямата част от 11-те песни певицата звучи сякаш е отскачала в студиото между предаванията на „American Idol“, дистанцирана от онова, което някога я е определяло.
Липсата на вкус в „143“ е още по-разочароваща в светлината на скорошното завръщане на поп музиката към забавната театралност на златната ера на Katy Perry, след като години наред жанрът се носеше в морето на приглушената меланхолия. Нарастващата популярност на енергични хитове като „Espresso“ на Sabrina Carpenter и „Hot to Go!“ на Chappell Roan показва, че публиката все още жадува за бляскавото забавление, което Katy някога осигуряваше в изобилие. И все пак горчивата ирония тук е, че в стремежа си да създаде лесносмилаеми денс поп хитове, звездата сякаш е изгубила връзката с онова, което я правеше толкова разпознаваема.
След редица неудовлетворяващи парчета „143“ завършва с едно съмнително решение: да използва 4-годишната си дъщеря Daisy за участие в последната песен „WONDER“. Може би това е опит да се внуши чувството за сърдечност, но резултатът звучи по-скоро като отчаян трик, отколкото като искрен финал. В песента Katy убеждава Daisy да съхрани чистотата си, да се противопостави на циничния свят и да се издигне над скептиците. И все пак, въпреки добронамерените майчински напътствия на звездата, auto-tune-натият детски глас не успява да ни умили. В този случай Daisy изглежда не като невинна муза, а като жертва на изчезващото вдъхновение на Katy. В албум, който вече е белязан от редица провали, тази финална нотка оставя горчиво чувство – прочувствен миг, обременен от собствената си пресметливост.
„143“ имаше възможността да покаже същата непоколебима автентичност, която някога дефиринаше хитовете на Katy Perry. За съжаление, голяма част от тази сила изглежда се е изгубила с напредъка на времето, може би под въздействието на променящите се тенденции на поп музиката. Katy очевидно не е сигурна как да си възвърне предишната искра, а „143“ е епичен провал, от който един популярен артист трудно би се възстановил.
3/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
