Още от нахлуването си в мейнстрийма в края на 2000-те, Kesha се превърна в лице на една нова вълна. С енергия, черпеща от клубната сцена и DIY естетика, тя олицетвори свободата да си неприличен, шумен и самоуверен. Макар че в по-късните си албуми показа зрялост, ранимост и творческа гъвкавост, именно онзи хаотичен блясък на ранната Kesha остави най-силен отпечатък в колективната културна памет.
Със съвсем основателна причина звездата последователно се дистанцира от ранната си идентичност, която до голяма степен беше изкована от нейния бивш продуцент Dr. Luke. Именно той изигра ключова роля в старта на кариерата ѝ, но също така систематично подкопаваше творческата ѝ свобода и лична автономия. Последвалото съдебно дело срещу него, изпълнено с тежки обвинения в сексуално и емоционално насилие, не просто прекъсна възхода ѝ, а я въвлече в болезнен творчески процес. През годините тя беше принудена да издава музика в рамките на договор с RCA и Kemosabe Records – лейбъли, свързани с нейния насилник.
Въпреки тези ограничения, албумите Rainbow, High Road и Gag Order отбелязаха една смела и нестандартна фаза в кариерата ѝ. В тях Kesha изследва жанрови територии, отдалечени от поп формулата, която ѝ беше наложена в началото, работи с необичайни сътрудници и си позволи да е уязвима и болезнено искрена. След окончателното си освобождаване от договора с RCA и Kemosabe, очакванията към следващата ѝ крачка бяха огромни – сякаш всичко водеше до този момент, в който тя ще даде воля на гласа си без ограничения. Бяхме притаили дъх за един нов албум, който ще е както артистичен манифест, така и личен катарзис. За съжаление, шестият ѝ студиен проект . не изпълнява това обещание.
. сякаш отбягва мащабните жестове и радикалните изявления. Вместо това, той се обръща към непретенциозното удоволствие от купона – атмосфера, фокусирана върху моментното забавление и доброто настроение. Този лежерен подход обаче, макар и привлекателен на повърхността, рядко води до музика, която се откроява със силна индивидуалност. Албумът страда от тенденцията да събира различни стилови влияния, без да успява да ги интерпретира по начин, който би им вдъхнал нов живот или концептуална дълбочина.
. често звучи като колаж от гласове, които се надвикват, вместо да водят диалог. Сблъсъкът между стилове е толкова често явление, че вместо да внесе разнообразие, той подкопава цялостната идентичност на проекта. Още първата песен, FREEDOM, започва обещаващо с ембиънт атмосфера, напомняща за звученето на експерименталните интерлюдии от късните албуми на Coldplay. И точно когато слушателя се ориентира в звученето, се появява рязък завой към 90-тарски фънк поп. DELUSIONAL повтаря същата грешка – започва с интересно електронно въведение, сякаш вдъхновено от A.G. Cook, но след това залага на клиширана баладична структура, която би се вписала безпроблемно в албум на Katy Perry. Финалът CATHERDRAL е безспорно най-завършен като композиция, но дори той напомня едновременно на Rainbow и на Praying, без да предлага нещо, което ги надгражда.
. е албум, който на пръв поглед обещава много, но в крайна сметка не успява да оправдае очакванията. Вместо дълбока лична изповед или артистичен пробив, получаваме колекция от клиширани поп парчета, в които не забелязваме достатъчно кураж за истинска трансформация.
