Отпечатъкът, който Kid Cudi остави върху съвременната хип-хоп сцена, е безспорно значителен, особено сред по-новото поколение изпълнители. Въпреки че нивото на албумите му започна да спада след “Indicud”, “SATELLITE FLIGHT”, “Speedin’ Bullet 2 Heaven” и “Passion, Pain & Demon Slayin’” се отличиха със забележителна находчивост в търсенето на нови начини на изразяване. За съжаление, през последните години Cudi преживява сериозна криза на идентичността си. “Man on the Moon III” не успя да се доближи до въздействието на другите два албума от трилогията, а “Entergalactic” получи титлата за най-предвидим албум на изпълнителя досега. Затова и очакванията към “INSANO” бяха не особено високи.
Преди години Kid Cudi се изкачи до върха, представяйки себе си едновременно като аутсайдер и суперзвезда. Това продължава да бъде неговия подход и до днес, но с навлизането му в сфери като киното, телевизията и модата, става все по-трудно този образ да бъде възприет сериозно. Най-сериозният проблем на “INSANO” е липсата на еволюция не само в звученето на звездата, но и в контекста на модерната хип-хоп сцена. Най-добрите опити на Cudi обикновено оставят чувство за ясна посока – качество, което липсва в този албум.
В рамките на 64 минути “INSANO” представя колекция от треторазрядни парчета с наратив от DJ Drama. “TORTURED” и дуета с покойния XXXTentatcion “X & CUD” звучат като рециклирани версии на стари истории, които Kid Cudi е разказвал далеч по-убедително преди. Междувременно, песни като “GET OFF ME”, “GETCHA GONE” и “MOST AIN’T DENNIS” следват трендовете на модерната трап сцена, но не допринасят с нищо оригинално и интересно. Eдинствената светлина в тунела са Ace of Base-ското “ELECTROWAVEBABY” и меланхоличното “BLUE SKY”, но те далеч не определят цялостния вайб на албума.
Бийтовете в голяма част от парчетата са еднотипни, а гостите в албума Travis Scott, A$AP Rocky, Lil Yachty, Pharrell Williams, Lil Wayne, XXXTentacion и Young Thug често засенчват Cudi и с това препъват още повече “INSANO”. Макар че присъствието на DJ Drama категоризира албума като проект на Gangsta Grillz, в рапирането на Kid Cudi липсва смелостта, с която се отличават другите колаборатори на record executive-а.
В апогея си Kid Cudi беше новатор, който не се страхуваше да покаже емоционалната си уязвимост в жанр, в който това не се очаква от артистите. През последните години, обаче, той рециклира основно стари теми до степен на самопародия или се опитва да се адаптира към модерните тенденции на сцената, без особен успех. “INSANO” е претупан албум, който опетнява доброто име на Kid Cudi и не оставя особени надежди за бъдещето му в музиката.
3/10
Слушай в Spotify и Apple Music.
