James Arthur – Bitter Sweet Love

За разлика от много победители в X Factor, James Arthur успя да стабилизира кариерата си за цели десет години. Фокусът върху променящата се през годините прическа, обаче, започна да засенчва музикалните му начинания, което казва достатъчно.

Въпреки че мощния дрезгав гласът на британеца си остава неговата разпознаваема черта, отличаваща го от множеството клонинги на Ed Sheeran, той не е достатъчен, за да направи петия му албум “Bitter Sweet Love” приятен за слушане. Изобилието от балади, като “Free Falling”, “Just Us” и “Is It Alright?” са компетентно изпълнени, но лишени от вдъхновение и оригиналност и помрачени от клиширани текстове (“only you give me the wings to fly”, сериозно?!) 

По-бързите парчета са значително по-сполучливи. Заглавното “Bitter Sweet Love” среща вайба на The 1975 с рок насочеността на Kings of Leon. “Blindside” пък гали слуха с фини препратки към поп музиката от 80-те. “Comeback Kid” атакува с тежки китари и по-сурова емоция. Тези моменти, обаче, не успяват да извадят албума от трапа, към който James Arthur се е запътил стремглаво.

Ако “Bitter Sweet Love” е опит за някаква актуалност на съвременната поп сцена, изглежда James е доста крачки назад от всичко, което се случва. Макар че някои слушатели ще успеят да стигнат до финала на този албум, то това ще е по-скоро от желание да запълнят тишината, а не да изживеят нещо истинско. Arthur сякаш се е вживял в ролята на радиоартист, който може да си позволи да заложи на звученето, което утвърдената му фенска база разпознава, но това е довело до скучни парчета, които няма да запомните с нищо след като приключат. Пропуски, като забравянето на тирето в заглавието на албума, пък отразяват липсата на внимание към детайлите, която може да му изиграе лоша услуга. 

Въпреки че притежава солиден вокален диапазон, James Arthur не успява да оползотвори потенциала си. Един по-прозорлив артист би могъл да извлече от този талант блестящи песни, но фокусът върху комерсиалния потенциал е довел до монотонен и разочароващ проект.

3/10

Слушай в Spotify и Apple Music.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

The Neighbourhood ще свирят за първи път в България на Release Sofia Festival

С концерта на The Neighbourhood Release Sofia Festival обявява първото име в дебютната си програма. Фестивалът стъпва върху концепцията и опита на Release Athens, един от утвърдените музикални фестивали в Гърция.

ROSALIA спечели Албум на годината на Latin Grammy Awards 

Победата бележи поредния исторически момент в кариерата на ROSALIA, която през последните години се утвърди като един от най-смелите и новаторски артисти на международната музикална сцена.

Foo Fighters с първи концерт в България на 30 юни 2027 г.

Групата ще излезе на сцената на Националния стадион „Васил Левски“ в София като част от Take Cover, най-мащабното турне в историята ѝ.

Tame Impala, Dua Lipa и SZA са хедлайнерите на Coachella 2027

Madonna, Phoebe Bridgers и Robyn също са в програмата, а Daddy Yankee ще направи дебюта си на фестивала в Индио.

RAYE и ROSALIA оглавяват номинациите за наградите Грами 2027

Със своите 11 номинации RAYE изравнява рекорда на Beyoncé за най-много номинации, получени от артист в едно издание на наградите.

Leena – Sequence Trilogy

Sequence Trilogy е най-събирателното и изчерпателно експозе за преживяванията...

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Related Articles