За разлика от много победители в X Factor, James Arthur успя да стабилизира кариерата си за цели десет години. Фокусът върху променящата се през годините прическа, обаче, започна да засенчва музикалните му начинания, което казва достатъчно.
Въпреки че мощния дрезгав гласът на британеца си остава неговата разпознаваема черта, отличаваща го от множеството клонинги на Ed Sheeran, той не е достатъчен, за да направи петия му албум “Bitter Sweet Love” приятен за слушане. Изобилието от балади, като “Free Falling”, “Just Us” и “Is It Alright?” са компетентно изпълнени, но лишени от вдъхновение и оригиналност и помрачени от клиширани текстове (“only you give me the wings to fly”, сериозно?!)
По-бързите парчета са значително по-сполучливи. Заглавното “Bitter Sweet Love” среща вайба на The 1975 с рок насочеността на Kings of Leon. “Blindside” пък гали слуха с фини препратки към поп музиката от 80-те. “Comeback Kid” атакува с тежки китари и по-сурова емоция. Тези моменти, обаче, не успяват да извадят албума от трапа, към който James Arthur се е запътил стремглаво.
Ако “Bitter Sweet Love” е опит за някаква актуалност на съвременната поп сцена, изглежда James е доста крачки назад от всичко, което се случва. Макар че някои слушатели ще успеят да стигнат до финала на този албум, то това ще е по-скоро от желание да запълнят тишината, а не да изживеят нещо истинско. Arthur сякаш се е вживял в ролята на радиоартист, който може да си позволи да заложи на звученето, което утвърдената му фенска база разпознава, но това е довело до скучни парчета, които няма да запомните с нищо след като приключат. Пропуски, като забравянето на тирето в заглавието на албума, пък отразяват липсата на внимание към детайлите, която може да му изиграе лоша услуга.
Въпреки че притежава солиден вокален диапазон, James Arthur не успява да оползотвори потенциала си. Един по-прозорлив артист би могъл да извлече от този талант блестящи песни, но фокусът върху комерсиалния потенциал е довел до монотонен и разочароващ проект.
3/10
Слушай в Spotify и Apple Music.
