BANKS – Off With Her Head:

BANKS продължава да е непоколебимо автентична. Докато други внимателно подбират думите си, тя безкомпромисно се гмурка в суровата човешка природа, разкривайки истини, които мнозина биха предпочели да заглушат. Тази честност не прави музиката ѝ лишена от нежност – напротив, тя обгръща целия спектър от чувства, балансирайки между деликатност и агресивна интензивност. В Off With Her Head въпросната двойственост достига своята кулминация. Въпреки че е далеч от перфектен, албумът е най-фокусирания на BANKS поне от The Alter насам. 

Bartees Strange – Horror:

Ужасът приема безброй форми – от сенчестия силует на костюмиран убиец до неукротимата ярост на чудовищен звяр. Колкото по-дълбоки стават сенките в света около нас, толкова по-многообразен става и самият ужас. В третия си албум Horror, жанровият експериментатор Bartees Strange се изправя срещу този всеобхватен страх, чрез най-опасните демони – онези, които дебнат в самите нас. Тази лична война намира своя музикален израз в един албум, който звучи като кулминация на всичко, което артистът гради още от дебютния си запис Live Forever. В Horror той най-накрая успява да улови звуковата визия, която е предвидил, и резултатът е завладяващ. Голям принос за този завършен звук има продуцента Jack Antonoff, който спомага за трансформирането на енергията на Bartees Strange в динамична форма. 

Baths – Gut:

През последното десетилетие Will Wiesenfeld, известен със своя проект Baths, е изследвал многопластови музикални идентичности, преминавайки през сложни електронни текстури, ритмична еуфория, експериментален арт-поп и ефирни синтезаторни пасажи. Всяка негова творба е акт на звукова трансформация. С Gut – неговия дългоочакван четвърти албум – Will претърпява още една драматична метаморфоза. Този път звукът му се обогатява с резониращи китари и пищни струнни аранжименти. Тематично, Gut е едно от най-смелите произведения в дискографията на Baths. Чрез спиращи дъха текстове, Will описва върховете и паденията на куиър живота – моментите на екстаз, съмнение, болка и освобождение. 

DARKSIDE – Nothing: 

DARKSIDE изплуват на повърхността на всеки няколко години, носейки със себе си музика, която резонира с най-дълбоките ни тревоги. Вече като трио, след присъединяването на барабаниста Tlacael Esparza, музикантите се завръщат с Nothing – навременна преконфигурация на тяхната вселена. Този път дрънчащия психеделичен фолк е заменен от фънки звучене, което обаче остава изкривено и неспокойно. Всеки елемент от техния звуков арсенал е преминал през процес на преосмисляне. Най-забележителната трансформация е в гласа на Nicolás Jaar – фрагментиран до степен, в която звучи като отражение на разпадащия се свят около нас.

Saya Gray – SAYA:

Завладяващо необработени и мистериозно незавършени, ранните проекти на Saya Gray носеха усещането за художествени скици – спонтанни, интуитивни, оставени нарочно в суровия си вид. С втория си албум SAYA, обаче, японско-канадската авторка на песни прави крачка към по-структуриран изказ. Нейният характерен арт поп, наситен с експериментални текстури, постепенно започва да се оформя като нещо, което наподобява класически албум за раздяла, но по нейния собствен начин.