By LISA винаги е притежавала магнетично сценично присъствие, което привлича вниманието. И все пак, със соловия си дебют Alter Ego, тя се е опитала да направи нещо различно – да разгърне амбициозна концепция, чрез която да изследва различни аспекти на своята личност и креативност. Въпреки амбицията на този проект, възниква един важен въпрос: може ли автентичността на LISA като артист да пробие през играта на роли или нейният истински почерк рискува да остане в сянка?
Alter Ego не предлага ясно дефинирана идея отвъд образа на LISA, който познаваме от BLACKPINK. Идеята за различните роли изглежда не толкова като умишлено решение, а по-скоро като страничен ефект от самия творчески процес – певицата сякаш се е опитала да включи всяко стилистично отклонение, което е уловило вниманието ѝ. Резултатът е проект, който носи отличителния почерк на мащабна лейбъл продукция от 2010-те: безупречно продуцирана, технически изпипана и изпълнена с внимателно подбрани елементи, целящи да резонират със слушатели от цял свят. И все пак, вместо да се усеща като автентична солова заявка, Alter Ego оставя усещането за пресметнат продукт.
Немалка част от песните са дефинирани от темата за разточителството – от внимателно подбраните дизайнерски етикети до скъпите автомобили и недостижимия лукс. В Lifestyle, LISA безсрамно заявява този начин на живот, представяйки го като своето доказателство за успех. Но зад тази пищна фасада емоционалният ѝ свят остава скрит, а ние не научаваме нищо за истинската ѝ същност.
Във Fuck Up The World, едно от най-бомбастичните парчета в Alter Ego, LISA е уверена, дори непоколебима. Но под повърхността на агресивния ѝ тон песента звучи по-скоро като корпоративно упражнение в бунтарство, отколкото като истинска непокорност. Тя твърди, че разбива бариери, но всъщност следва познати формули. Вместо да предизвиква, парчето се вписва в идеята за бунт, внимателно изчислен за консумация. Именно тази повърхностност оголва един от големите проблеми на албума – неговата емоционална двуизмерност. Баладата Dream, например, рязко контрастира с бойната поза на рап траковете и подчертава липсата на органична свързаност между двете страни на LISA. Рапирането ѝ е изпълнено с шаблонна агресия, докато баладата е мека и сантиментална, но между тях липсват нюансите.
Все пак албумът не е без своите силни моменти – особено в колаборациите. Born Again с Doja Cat и RAYE и New Woman с ROSALÍA са динамични, интересни и изпълнени с живот. Те се открояват не само защото предлагат по-интересни композиционни решения, но и защото гост изпълнителите внасят допълнителен характер, който липсва в останалите части от албума. В крайна сметка, най-запомнящите се моменти на Alter Ego принадлежат не на LISA, а на нейните колаборатори и това е симптоматично за цялостния проблем на проекта.
Като се има предвид мащабът на историческите постижения на BLACKPINK е трудно да не очакваме, че соловата заявка на LISA ще бъде впечатляваща. Вместо това, Alter Ego e пропиляна възможност. В най-добрите си моменти, албумът блести не заради главната героиня, а заради впечатляващите гост изпълнители, които често я засенчват. Вместо да представи автентичната ѝ същност, проектът разчита на внимателно курирани решения, целящи глобален успех, но оставящи след себе си усещането за празнота.
