Премиерата на Abracadabra по време на церемонията на наградите “Грами” беше магия в най-чистата ѝ форма. Момент, който предизвика носталгия, вълнение и усещане за принадлежност към нещо по-голямо. Новият албум на Lady Gaga MAYHEM излиза на 7 март и изглежда, че чакането никога не е било по-дълго. Още от първите часове Abracadabra предизвика масов отзвук онлайн. Много хора започнаха ѝ да разсъждават, дали Gaga е сигналът за криза, или кризата е сигналът, че се нуждаем от нея. В несигурни времена очакваме повече от изкуството и от артистите, които движат културата, а Lady Gaga рядко разочарова. Abracadabra и цялото ѝ присъствие на церемонията по връчването на наградите “Грами” бяха като глътка свеж въздух, от която всички имахме нужда.
Макар че музикалният талант на Lady Gaga никога не е бил поставян под съмнение, издаването на ARTPOP през 2013 година беляза един от най-противоречивите моменти в кариерата ѝ. Албумът беше далеч по-авангарден в сравнение с предишните ѝ комерсиални успехи. Въпреки че проектът беше амбициозен, той не получи признанието, което Gaga и нейните най-ревностни почитатели очакваха. Критиката беше разделена – някои оцениха нестандартния подход, докато други го определиха като хаотичен и прекалено претенциозен. В търговско отношение албумът също не успя да повтори триумфа на The Fame, The Fame Monster или Born This Way, а агресивното му EDM звучене отчужди част от масовата аудитория.
Този момент се оказа повратна точка за Lady Gaga, която в следващите години взе поредица от неочаквани творчески решения. Вместо да се опита да повтори формулата на предишните си успехи, тя се впусна в нови територии – от джаз албума Cheek to Cheek с Tony Bennett, който показа друга страна на вокалния ѝ талант, до впечатляващото ѝ представяне като актриса в A Star Is Born, което ѝ донесе награда “Оскар” за песента Shallow. Тези решения не само ѝ помогнаха да разшири артистичния си обхват, но и да възстанови връзката с публиката.
Спомнете си 2011 година, когато Lady Gaga издаде Born This Way – албум, който се превърна в манифест на приемането и социалната промяна. Със своя експлозивен звук и безстрашни лирики, записът се осмели да разгледа теми, които малцина артисти в мейнстрийма дотогава бяха докосвали: куиър идентичността, видимостта на транс общността, социалната несправедливост и нуждата от безусловна любов. Но именно тази необуздана сила на Born This Way, комбинирана с постоянното медийно присъствие на Gaga доведе до своеобразно културно насищане. Колкото и революционен да беше албумът, неговата повсеместност предизвика и умора у част от публиката.
Съвременната музикална сцена изглежда лишена от идеологически заряд, а лейбълите изглеждат все по-неохотни да подкрепят артисти, които дръзват да отправят ясни социални или политически послания. През последното десетилетие вместо да се обръщат навън и да коментират заобикалящия ги свят, много изпълнители предпочитат да се затворят в своите лични борби, емоционални рани и автобиографични изповеди. Това не означава, че саморефлексията е нещо лошо – напротив, някои от най-въздействащите албуми на последните години разгръщат именно интимни теми. Но когато музиката масово избягва социалната реалност, неизбежно възниква въпросът: бягство ли е това, или външно наложена цензура?
На този фон появата на Chappell Roan през миналата година донесе свеж полъх – доказателство, че връзката между личното и политическото не е напълно прекъсната. Със смелата си естетика, непоклатима артистична идентичност и текстове, които балансират между индивидуалното и универсалното, тя сякаш напомня, че поп музиката все още може да бъде платформа за нещо повече от самоизследване. Дали обаче нейният пробив е знак за промяна или просто изключение в една все по-хомогенна индустрия?
Настоящата политическа обстановка оказва дълбоко въздействие върху културния пейзаж, а поп музиката не остава встрани от тези промени. С началото на втория мандат на Donald Trump общественият климат се нажежава, а социалните напрежения се задълбочават. В този контекст публиката все повече има нужда от музика, която не просто предлага емоционално разтоварване, а се превръща в средство за колективно преживяване и съпричастност. Тя търси не само личен катарзис, но и изкуство, което канализира усещането за общност и сплотеност пред лицето на политическите и социални предизвикателства.
Присъствието на Lady Gaga на наградите “Грами” тази година беше заредено с дълбока ангажираност към социалната справедливост. Един от най-емоционалните моменти на вечерта беше изпълнението ѝ с Bruno Mars, посветено на Лос Анджелис – град, преминаващ през сериозна криза, като Gaga използва гласа си, за да подчертае необходимостта от съпричастност в трудни времена.
Малко по-късно, когато прие наградата за най-добър поп дует, тя не просто благодари за признанието, а го използва като възможност да напомни за силата на изкуството. Нейното емоционално изявление развълнува публиката и предизвика бурни реакции както в залата, така и в социалните мрежи. “Транс хората не са невидими. Те заслужават любов. Куиър общността заслужава да бъде видяна и издигната. Музиката е любов.” С тези думи Gaga още веднъж потвърди своята дългогодишна отдаденост на каузата за равноправие. Реакцията в залата беше мигновена – бурни аплодисменти и емоционални реакции от страна на артисти и публика. Charli xcx не скри вълнението си и с ентусиазирано “F**k yeah!” отрази настроението на мнозина. Моментът сякаш върна на преден план онази Lady Gaga, която светът коментираше преди много години – безстрашната активистка, която не се поколеба да застане пред Белия дом, за да защити правата на ЛГБТ+ общността, дори ако това означаваше да отправи директно предизвикателство към президента Obama.
Всяка нота и всеки обрат в Abracadabra са внимателно обмислени, за да предизвикат онова специфично усещане за завръщане у дома. Музикално, песента представлява съвършено преплитане на хаус и електроника, обогатено с пулсиращи бас линии и вокални рефрени, напомнящи за годините на The Fame Monster и Born This Way. Това са същите звуци, които предизвикаха нова вълна на обожание към Lady Gaga, когато Bloody Mary неочаквано се превърна във viral феномен преди две години след включването ѝ в сериала Wednesday. Но тук, в този момент, усещането е различно от това за рециклиране на стар материал или залагане на сигурно. Gaga е осезаемо по-уверена и по-прецизна отвсякога. Вокалите ѝ са изчистени и експресивни, а сценичното ѝ присъствие е хипнотично.
Lady Gaga е доказателство за това, че истинският талант устоява на времето. От артист, разглеждан като мимолетен феномен, тя се превърна в неоспорима икона. Днес наследството ѝ е здраво вкоренено в музикалната култура. MAYHEM, по нейните думи, въплъщава идеята да превърнеш хаоса в красота, да сглобиш счупените парчета и да създадеш нещо ново от тях. Тази идея не е просто творческа концепция – тя е метафора за издръжливостта, пред които хората и общностите ще трябва да се изправят в близкото бъдеще.
