Забравете за грандиозните любовни признания и обещанията, прошепнати на лунна светлина. Класическата любовна песен е израз на непоколебима отдаденост – Dolly Parton възпява вечната любов в “I Will Always Love You”, Elvis Presley моли за обич в “I Beg of You”, а Paul McCartney повтаря мантрата “All You Need Is Love”. Но необвързаните в момента не могат да се припознаят в тези вечни легендарни парчета.

Завръщането към нормалния живот след пандемията се оказа странно преживяване, особено за поколението Z. Излизайки от годините на изолация, те се сблъскаха с огромен свят от възможности. Новият социален контекст е много различен. Приложенията за запознанства дават възможност да споделяме интимни моменти с редица хора възможно най-скоро. Същевременно времето, през което вниманието ни може да бъде задържано се промени, заради съдържанието в TikTok и социалните мрежи. 

Класическата любовна песен с нейните обещания за вечна преданост все повече звучи неактуално. Днешните влюбени слушатели имат нуждата да се свържат с текстове, които отразяват т.нар. ‘situationships’, доминиращи на настоящата сцена за запознанства. Затова е логична и появата на ново поколение артисти, които си създадоха собствен език, който отразява тази реалност – объркан, неопределен и различен от идеалите на миналото.

Разбира се, думата “situationship” звучи основно като интернет жаргон, но тя перфектно отразява все по-често срещана динамика в човешките взаимоотношения. Дефинирана от Оксфордския речник като “романтична или сексуална връзка, която не се счита за официална или установена”, “situationship” е знак за отдалечаването от традиционните разбирания за любовта. Езикът успява да догони обърканата реалност на съвременната любов с този термин, който резонира с объркването и неопределените чувства, които често идват с този тип отношения.

Забравете за серенадите и възвишените обяснения в любов. Текстовете на Chappell Roan (“Is it casual now?“) отразяват тревогите на едно поколение, което се движи в сивата зона между интереса и обожанието. Дори жанрове, известни с вечните любовни песни, като джаза, се адаптират. Laufey, изгряваща звезда с награда “Грами” зад гърба си, използва нов речник в традиционните форми.  В “Promise” тя възпява разочароващото безвремие на една връзка: “It hurts to be something / It’s worse to be nothing with you.” Саундтракът на съвременната любов е изпълнен с разбити сърца, породени не от грандиозни раздели, а от случайната жестокост на днешната сцена за запознанства. Песни като “The Giver” на Sarah Kinsley улавят това перфектно, с текстове като “He turns around when you’re naked / Says ‘We should be friends’ while you’re changing” – сценарий, който в миналото би бил шокиращ, но сега звучи като обикновена случка от ежедневието. Дори утвърдени звезди като Lana Del Rey и Taylor Swift разбират тази нова реалност. Lana възприема по-циничен подход, пеейки “Why wait for the best when I can have you?“, докато Taylor улавя мимолетния характер на съвременните връзки с текстове като “And for a fortnight there, we were forever“.

Отминаха дните на любовните песни, които обещаваха щастлив край.  Днешната музика отразява нарастващото откъсване на слушателя от темата за непоколебимата преданост.  Не че любовта е мъртва – все пак безброй песни все още изследват тази емоция. Но както изпълнителите, така и публиката изглежда признават, че самата любов се е променила. Възходът на приложенията за запознанства замени обещанията за “завинаги” в песните от миналото с една по-нюансирана реалност.