Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия под звуците на acid jazz и downtempo електроника. В един момент, обаче, почти случаен обрат я превърна в машина за създаване на хитове и в артист, изкачващ първите места в класациите. Освен с успеха на собствената си музика, Sia става известна като автор на песни за имена като Beyoncé, Rihanna, Katy Perry и Britney Spears. Това постижение я поставя в собствена лига, като една от малкото авторки на песни на възраст над 40 години, постигнали такава доминация.
Талантът на Sia e нож с две остриета. В най-добрите си моменти австралийката създава песни с емоционална дълбочина, които резонират със слушателите и дори променят животи. Но творчеството ѝ има и друга страна. Звездата е способна да създава и шаблонни поп парчета с вдъхновяващи послания, които звучат повърхностно и направени “по калъп”. Представете си разликата между увлекателна детска книжка и тежък литературен шедьовър – това е спектърът, в който се движи Sia.
10-тият албум на певицата “Reasonable Woman” излиза след особено противоречив период от кариерата ѝ. През 2021 тя издаде албума “Music”, съпътстван от игрален филм, разказващ за младо момиче с аутизъм. Играта на танцьорката Maddie Ziegler (която няма личен опит със състоянието), както и липсата на адекватна репрезентация, бяха широко критикувани и предизвикаха разгорещени дискусии за проекта. Година по-късно Sia разкри публично, че е била диагностицирана с аутизъм. Това разкритие хвърли нова светлина върху “Music”, а звездата изрази надеждата си, че филмът ще бъде преразгледан в светлината на тази нова информация.
“Reasonable Woman” е пропусната възможност и едва ли ще успее да възроди кариерата на Sia. След провала на “Music” тя имаше възможността да демонстрира отново неоспоримия си талант. Вместо това, в парчетата тук липсва искрата, характерна за най-добрите ѝ албуми. Откриващата “Little Wing” има потенциал да бъде едно добро начало, въпреки предвидимата си мелодия, но се забива в клиширани фрази като “My little wing/I know you can’t stop crying/But tears dry up when you’re flying”. През следващите 45 минути ще чуете опити в сферата на диско, хип-хоп и поп, които не могат да бъдат спасени дори от характерните силни вокали на Sia. Колаборацията с Labrinth “Incredible” включва дъбстеп кулминация, която звучи остаряло, а “Gimme Love” разчита на повтарящ се припев, който омръзва още при първо слушане. “I Had a Heart” е написана със съдействието на страхотната ROSALÍA, но от почерка ѝ не долавяме и следа, а продукцията на Jesse Shatkin заглушава емоцията с ненужни хрумвания. По средата на албума откриваме баладата “I Forgive You”, която показва Sia в най-добрата ѝ светлина. Меланхолично пиано подготвя сцената за най-запомнящия се вокален пасаж в албума. Уязвимостта в гласа ѝ напомня за суровата емоция, която подхранваше ранните ѝ изяви. Разочарованието в случая идва от факта, че това не е изцяло ново и нечувано парче, а просто преработена версия на дуета с френския артист GIMS от 2015 “Je te pardonne”.
Странно е, че зад албум като “Reasonable Woman” стои същата жена, записала албуми като “Colour the Small One” и “Some People Have Real Problems”. Този албум звучи по-скоро като резултат от AI експеримент, отколкото като дело на един изключителен талант. В опита да улови музикалните тенденции от последните шест години, Sia е включила в албума си редица изпълнители и продуценти. За съжаление, този фокус върху сътрудничеството е за сметка на оригиналността.
3/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
