By Marylou Mayniel, по-известна под псевдонима Oklou, е име, което трудно може да бъде поставено в рамки. Още с дебютния си mixtape Galore тя привлече вниманието със своята деликатна смесица от електроника и емоционална уязвимост. Въпреки че дигиталното пространство изигра ключова роля в изграждането на нейната артистична идентичност, Oklou наскоро призна в интервю, че интернетът вече я изморява. Това признание е изненадващо, като се има предвид, че кариерата ѝ стартира именно онлайн.
Класически обучена пианистка, израснала във Франция, Marylou преоткрива себе си, когато опознава лондонската електронна сцена. Контрастът между стриктната музикална основа и свободният експериментален подход се усеща осезаемо в творчеството ѝ. В новия си албум choke enough, Oklou преплита носталгията по Y2K eрата с неочаквани средновековни мотиви, създавайки звучене, което е едновременно познато и чуждо. Продуцентският екип зад проекта включва имена като A.G. Cook, Danny L Harle и дългогодишния ѝ сътрудник Casey MQ.
Докато Galore беше като портал към друга реалност, choke enough се вглежда в земното и обикновеното, превръщайки ежедневието в сюрреалистична звукова картина, изпълнена с неочаквани детайли – далечен кучешки лай, бръмчене на цикади и приглушен смях, носещ се като ехо през пространството. Заедно с Casey MQ, Oklou разширява музикалния си речник и вплита нови, органични елементи.
Третата песен от албума family and friends представлява може би върховния момент в творчеството на Oklou. Композицията създава усещане за уединеност и меланхолия, сякаш слушателят се намира в уединен ъгъл на оживено парти – наблюдател, потопен в собствените си мисли. Други парчета като harvest sky и заглавното парче от албума внасят допълнителна дълбочина в цялостното звучене, подсилвайки чувството за емоционална еволюция.
Продукцията в choke enough впечатлява със своята експресивност до такава степен, че понякога засенчва самото авторство на песните, а текстовете звучат неясно, макар и да улавят специфични емоционални състояния. Вместо на директен разказ или силно концептуални послания, албумът разчита на фрагментиран, почти интуитивен поток на съзнанието. Вокалното присъствие на Oklou се откроява не толкова със смисловата тежест на думите, колкото със способността му да се вплита в звученето като инструмент сам по себе си.
choke enough се разгръща като многопластово произведение, което умело балансира между лекотата и напрежението. На пръв поглед нежните мелодии създават илюзия за спокойствие и уют, но под тази повърхност тече тревожно подводно течение, което бавно се надига. Парчетата изграждат усещане за дежа вю, което приканва слушателя да търси отговори, без да стига до категорични обяснения. Това превръща албума в интересно преживяване, което те кара да се връщаш отново, опитвайки се да разгадаеш неговите загадки.
