Mike Hadreas, артистът зад сценичното име Perfume Genius, влeзе в 2025 година с дръзката заявка, че седмият му албум Glory ще бъде най-личното произведение в дискографията му досега. Това съвсем естествено постави въпроса: какво означава “най-личен” в контекста на артист, чието творчество винаги е било белязано от болезнена откровеност? Възможно ли е Glory да стигне по-далеч от Set My Heart on Fire Immediately – албум, който се превърна в емоционален ориентир за мнозина по време на пандемичната несигурност, докосвайки дълбоки теми като връзката с тялото, уязвимостта и нуждата от интимност? Или новият запис ще се разгърне като своеобразен отговор на Ugly Season – еклектичен албум, който прегърна абстрактното и отказа да бъде лесно разчетен?
Творчеството на Perfume Genius винаги е било смело – Mike не се колебае да навлезе в болезнени аспекти на собствения си живот, изследвайки теми като хроничното страдание от болестта на Крон, кризите на куиър идентичността и постоянните социални и политически заплахи, пред които е изправена ЛГБТ+ общността. Тази искреност не е просто изповедна – тя се трансформира в изкуство чрез поетичен език и многопластови музикални елементи.
Тревожността и нейното присъствие в общественото пространство са централен мотив в албума. Още водещата песен и първи сингъл – It’s a Mirror – се изправя открито пред тази тема. В нея звучат болезнено откровени редове като: „What do I get out of being established? / I still run and hide when a man’s at the doo”. Песента, подобно на Describe – водещият heartland рок сингъл от Set My Heart on Fire Immediately – стои леко встрани от цялостната звукова идентичност на албума. Същото важи и за колаборацията с Aldous Harding, No Front Teeth, която се движи между земни куплети и призрачен припев. Останалата част от албума разгръща по-експериментален звук, в който кинематографични аранжименти се преплитат с деликатна емоционалност. Въпреки продукцията на Blake Mills, която често носи живописен размах, Glory запазва усещането за интимност.
Уязвимостта на Mike Hadreas е особено осезаема в Clean Heart – композиция, която размишлява върху стремежа към доброта в един често обезкуражаващ свят. В Me and My Angel артистът обръща поглед навътре, създавайки ода за 15-годишната си връзка с партньора си Alan Wyffels. Пианото тук е почти прозрачно, деликатно като дъх, придружено от минималистични барабани, които поддържат ритъма на една тиха, но непрекъснато пулсираща любов. Смисълът, заложен в заглавието на албума Glory, не се проявява чрез гръмки изблици или драматичен катарзис. Вместо това, славата тук е в малките победи на духа и в крехката надежда. С Full On Perfume Genius се връща към една от най-дълбоките теми в творчеството си – болката от несподелената любов. Тук той улавя напрежението между неувереността и еротичната интензивност на желанието. Сред най-ярките акценти в албума се откроява In a Row – мрачно-хумористична миниатюра, която разказва за отвличане и прекарване на времето в багажника на автомобил. Сюрреалистичната ситуация е представена с неочаквана яснота, а под повърхността лежи нещо по-дълбоко – импулсът да превърнеш травмата в изкуство. “Take me the long way round / Think of all the poems I’ll get out” изпява протагониста с почти радостна самоирония, като че ли всяко страдание е потенциална поезия. Албумът завършва с едноименната композиция Glory – светла медитация върху себеприемането и свободата да оставиш нещата да бъдат такива, каквито са.
В едно от последните си интервюта Mike Hadras разсъждава върху навигирането на средната възраст като куиър мъж – етап от живота, за който повечето от нас нямаме ясни очаквания или вдъхновяващи модели. И все пак, всякакви притеснения, свързани със загубата на релевантност, са напълно безпочвени за Perfume Genius. С всяко ново издание Mike не просто затвърждава своята артистична идентичност, а създава произведения, които определят не само кариерата му, но и по-общото усещане за това какво звучи музикалната зрялост.
