В свят, който често е разделен, фестивалите предлагат мощна противоотрова: чисто свързване с хората, обединени от любовта си към музиката. Радостта от тези събития идва от споделянето на преживяването с разнообразни хора и вдъхновяващия обмен на енергия с редица артисти.
11-тото издание на Primavera Sound Porto, експортът на Барселона, се състоя преди броени дни. Уникалната индивидуалност на фестивала в Португалия се усещаше през цялото издание, дори в условията на предизвикателно време и неочаквани промени в програмата (за съжаление, изпълненията на Justice и Ethel Cain бяха отменени в последния момент). Ето и нашата класация на изпълненията, които видяхме на фестивала:
8. The National:
През последния ден от Primavera Sound Porto The National закриха главната сцена с почти двучасов сет. Matt Berninger, фронтмен със завладяващо присъствие, прекарваше немалка част от времето си в пеене на барикадата и дори се остави в ръцете на публиката по време на “The System Only Dreams In Total Darkness”. Озвучението обаче се оказа проблематично. Децибелите надделяха над нежните мелодии на групата и направиха сета доста предизвикателен за слуха. Дори при отдалечаване от сцената, парчетата не звучаха добре балансирани. Обичайно The National процъфтяват, благодарение на известна интимност и поетичност и може би по-различно планиране на техническата част от шоуто би позволило на музиката им да резонира по-добре с тълпата.
7. Mitski:
Изпълнението на Mitski беше смесица от интимност и театралност. Тя се потопи в репертоара си, като “I Bet On Losing Dogs” предизвика ентусиазирана реакция от феновете на първите редове още в началото на сета. Сценографията се характеризираше от елегантен минимализъм и изразителни интерпретативни танци и движения. Радостта, която тя изпитваше от изпълненията си се усети, макар и да не се пренесе напълно в мащабната фестивална обстановка. Може би по-ограниченото пространство, като малките театри, в които се състояха концертите от последното ѝ турне, позволява на това шоу да блесне с пълна сила. На фестивална територия, обаче, то предизвика смесени реакции.
6. Arca
Арка беше в тотален дива-mode, демонстрирайки широкия спектър на експерименталното си творчество. Тя започна с редица ембиънт композиции, преди рязко да премине към хаотичната енергия на “KICK” поредицата си. Гротескния шум и пулсиращият бас, допълвани от заслепяващи светлини, потопиха публиката в един хаотичен свят. Дори счупеното токче в средата на концерта не успя да я разколебае. Тя се справи със ситуацията с чувство за хумор, преди да се впусне в няколко енергични регетон парчета, като на моменти се люлееше на секс люлка, а в други обсипваше публиката с цветя, които бяха част от декора. Макар че това в никакъв случай не беше най-изпипаното изпълнение на Primavera Sound Porto, то безспорно послужи като доказателство за уникалната роля на Arca на съвременната експериментална сцена.
5. PJ Harvey
PJ Harvey изнесе качествен сет, като съчета огнения гръндж на „50ft Queenie“ с деликатната автоарфа на „The Words That Maketh Murder“. На живо парчетата от късните ѝ албуми се отърсиха от студийната си претенциозност и се превърнаха в напълно реализирани концертни химни. Polly се впусна в хронологично презентиране на кариерата си, но кулминацията бяха изгарящите изпълнения на „Let Еngland Shake“, „The Glorious Land“ и „The Words That Maketh Murder“ от антивоенния запис от 2011 г. „Let England Shake“, както и закриването с две парчета от монументалния “To Bring You My Love”.. Гласът на Harvey звучеше все така драматично и изчистено, а когато началният риф на „Dress“ отекна, тълпата избухна, пренесена обратно в ерата на грънджа.
4. The Last Dinner Party
Енергията на The Last Dinner Party на Primavera Sound Porto беше заразителна. Водени от завладяващото присъствие на вокалистката Abigail Morris, британската група завладя публиката с изпълнение на песни от дебюта си “Prelude to Ecstasy” и разпали силна реакция по време на извисяващия финал на “Portrait of a Dead Girl”. На живо изпъкна още повече влиянието на Fleetwood Mac и Kate Bush, а изненадващият, но възхитителен кавър на „Wicked Game“ на Chris Isaak демонстрира гъвкавостта на момичетата и се вписа перфектно сред авторските им парчета.
3. Pulp
Култовата британска група Pulp се качи на сцената на фестивала, окъпана в мистичното сияние на гигантска луна. Когато началните акорди на „I Spy“ от най-емблематичния им албум “Different Class” отекнаха, тълпата изкрещя шумно в знак на одобрение. 60-годишният Jarvis Cocker доказа, че не е изгубил и частица от познатата си харизма и поведе наскоро възродената група през сет, пълен с хитове. Текстовете на фронтменът, поднесени с характерното за него остроумие предизвикаха силни реакции сред публиката, а характерните му танцови движения – смесица от неловко хладнокръвие и необуздана радост – не оставиха нито един човек безучастен. В края на биса, с палав блясък в очите, Jarvis закачливо подразни публиката: „Е, това е всичко. Мисля, че изсвирихме всички песни”, минута преди да се впусне в грандиозна версия на „Common People“, с което накара публиката да изпадне в тотална еуфория.
2. SZA
SZA завладя сцената на Primavera Sound Porto, като хедлайнера на първия ден, а безупречните ѝ вокали и енергичните танцови движения покориха феновете. Изпълнението адаптира част от впечатляващите визуални ефекти от турнето ѝ „SOS Tour“, като по време на някои песни видяхме издигащ се фар или котва. SZA с лекота преминаваше от един жанр в друг, демонстрирайки съблазнителната си R&B страна в пламенното изпълнение на „Shirt“, преди да остави извисяващите се вокали да заемат централно място в прочувствената поп балада „Nobody Gets Me“. След това тя изненада публиката с главозамайващо изпълнение на рок песента „F2F“, а кулминацията беше красивата “Good Days”. Динамичното присъствие на SZA на сцената държеше интереса на публиката през цялото време, а всички дълго ще помним средата на “Low”, по време на която тя се залюля на издигаща се разрушаваща топка.
1. Lana Del Rey
Lana Del Rey излезе на готически декорираната сцена под оглушителния рев на очакващата я публика с широка усмивка на лицето си. Сериозният състав от беквокалистки и танцьорки запълниха пространството, а присъствието им вдъхна нова красота на музиката. Lana изненада феновете си на първия ред, като им обърна специално внимание и нетърпеливо протегна ръце, за да ги поздрави и да поговори с тях по средата на концерта. Известна с енигматичното си присъствие, този път певицата се отърси от обичайната си плахост, сякаш подхранена от емоционалната връзка с публиката, и ни подари завладяващо вокално изпълнение. Наелектризиращият сет на Lana Del Rey затвърди статута ѝ на лидер на модерния алтернативен поп.