Serpentwithfeet – GRIP

“GRIP” далеч не е coming-out албума на Josiah Wise. Почти всяка песен, издадена от американския изпълнител, известен с псевдонима Serpentwithfeet, досега е белязана от сложните пътища на куиър идентичността. Но за разлика от загадъчните готически проповеди в дебюта “soil” и пропития с любов наследник “DEACON”, новият албум навлиза в далеч по-необуздани територии. Музиката от “GRIP” озвучава и театралната пиеса “Heart of Brick”, която Josiah представи в Ню Йорк миналата есен и която отразява културата на черните гей клубове и любовта, която разцъфва между главния герой и собственика на клуб.

Обложката на “GRIP” красноречиво ви подсказва за интимния сблъсък, за който трябва да сте готови. Точно тази атмосфера се усеща още в наситената с феромони “Damn Gloves”, която открива албума (“I just wanna keep grind, grindin’ on my nigga, whatever’s on his leg, good god, it’s getting thicker”) – басът пулсира, докато слънцето залязва. 

Останалата част от “GRIP” се опира на чувствена R&B основа, но плътската енергия продължава да витае и над парчета, като “Black Air Force”, “Hummin” и “Safe Word”. В съответствие с темите за похотта и копнежа, музикалните влияния на Serpentwithfeet се основават на продуцентското майсторство на Pharrell и Timbaland от началото на века. В този режим Josiah успява да изрази емоциите си в кратки и директни парчета, които не въздействат така както многопластовите композиции в “soil”, но се вписват добре в задушевния наратив на албума. Нефилтрираната искреност на Serpentwithfeet (“choke me now, fuck me now, upload that dick into the cloud”) прави силно впечатление и оставя все по-малко работа за подсъзнанието.

29-те минути на “GRIP” определено се оказват недостатъчни, за да развият докрай потенциала, но албумът е стойностен саундтрак на “Heart of Brick” и безсънните нощи, изпълнени с порочни фантазии. Serpentwithfeet продължава да изследва уязвимостта си с песни, отразяващи интимността и всичко, което идва преди и след нея, а в резултат на това се е родил и най-достъпния му албум досега.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

FKA twigs спечели съдебната битка с Shia LaBeouf

Актьорът се съгласи да анулира споразумението за конфиденциалност, което ограничаваше възможността на певицата да говори публично за предполагаемото насилие по време на връзката им.

Fontaines D.C., Phoebe Bridgers и Doechii водят богатия състав на Primavera Sound 2027

Списъкът с големи имена обаче далеч не приключва дотук. На Primavera Sound 2027 ще участват още Massive Attack и The Chemical Brothers, а FKA Twigs ще представи специално ново шоу, подготвено за фестивалната сцена.

MONA издава дебютния си албум Жива на 9 октомври

В работата по песните участват Денис Попстоев, Мила Роберт, Тино, Роби, Камен Колев и LPadr3. Албумът продължава музикалната посока, която MONA развива през последните години, като съчетава елементи от българската фолклорна музика със съвременно поп звучене.

Slayyyter обяви новия си проект Worst Man in America

Според официалното прессъобщение проектът ще функционира като „аналог на предшественика си“, като ще предложи контрастираща визуална идентичност и нова перспектива към вече познати идеи.

YVA представи нова песен, посветена на Marsha P. Johnson

Песента е придружена от изцяло ръчно рисувано анимирано видео на българския артист Антонио Стефанов. По думите на YVA работата по визуалната част е продължила три години, като всеки кадър е създаден на ръка с мастило, без използване на генерирани изображения.

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Related Articles